Радвах се да го чуя. Преподобният ми дължеше обяснение.
— Сключихте сделка с Фостър, нали? — попитах аз. — За да се докопате до куфарчето и монетата?
— Преподобният Фостър осъзнава сериозността на ситуацията. Той иска това да не се разчува, както и аз. Надявам се да постигнем разбирателство и да приключим въпроса бързо и дискретно.
— Папките са у вас, следователно и двамата с Фостър трябва да сте доволни. Монетата също е у вас, следователно и Валдес трябва да е доволен. А какво ще предложите на Стефани Нел, за да е и тя доволна?
Оливър остави чашата си на масичката и продължи да пафка с лулата.
— Без папките и Валдес тя не разполага с нищо, освен непотвърдени слухове. Опитвам се да запазя нещата, както са, без да предприемам по-драстични мерки.
— Които само ще привлекат внимание. По-добре да говорим като идиоти за неща, които не можем да докажем.
— Нещо такова.
— Подслушвахте ли къщата до езерото?
— За какво? Нямаше нужда.
— Защото мъжът, който дойде в гробището, е вашето куче птичар?
— Някога работеше за мен, ако това имате предвид.
Фостър не желаеше Колийн да види папките в това куфарче. Затова се бе възползвал от ситуацията, за да преобърне наопаки постигнатото до момента от нея, позволявайки на Джансън да бъде отведен право при папките. Но защо просто не ги бе унищожил лично? Защо му бе нужно да намесва Джансън? Само един отговор звучеше логично. Този човек искаше първо да ги види.
— Какво е „Офицерска пешка“?
— Каква част от папките успяхте да прочетете?
— Достатъчно — отвърнах аз, опитвайки се да обърна ситуацията в своя полза.
— Операцията е засекретена. Но беше много важна за националната сигурност.
— Това ли била работата? Загрижен сте за родината. Само че това вече не ви засяга. Вие сте пенсионер.
— Родината ми винаги ще ме засяга. Постъпих в Бюрото през петдесет и девета, по времето, когато най-големите заплахи за нас бяха Съветският съюз и комунизмът.
— И колко комунисти разконспирирахте? Няма значение. Знам отговора. Недостатъчно, за да се биете в гърдите. — Замълчах, после добавих: — Ако изобщо е имало такива.
— Вие представа си нямате пред какво бяхме изправени.
— Всъщност имам. Мога да чета. Заплахата от комунистическа инфилтрация е била пълна глупост, използвана от такива като вас, за да си запазят местенцето и да подхранват собствената си параноя. ЦРУ, което всъщност е службата, бореща се с комунизма, преценява, че Кинг не представлява каквато и да било заплаха за Съединените щати. Но ФБР решава друго. Вие наистина ли смятахте, че Съветският съюз стои зад движенията за граждански права? Че се опитва да ни подкопае отвътре?
— Стенли Левисън беше член на Комунистическата партия.
Името ми беше познато. Близък приятел и довереник на Мартин Лутър Кинг, Левисън беше бял нюйоркски адвокат, помагал на Кинг в съставянето на най-знаменитите му речи и в организирането на събития. Освен това бе участвал в събиране на средства за „Християнски лидери“. Вярно, беше исторически доказано, че някога Левисън е членувал в Комунистическата партия, но човекът бе прекъснал всякакви връзки с нея много преди да се свърже с Кинг.
— Левисън бе призован да даде показания пред Сенатската комисия по вътрешна сигурност — каза Оливър. — Част от показанията му са класифицирани до ден-днешен.
— И какво общо има това с ланшния сняг?
Това ме питаше майка ми всеки път, когато се опитвах да я лъжа.
— Имаше сериозна загриженост, че Левисън може да се опита да манипулира Кинг с цел предизвикване на повсеместни граждански размирици — обясни Оливър. — Това беше стандартна практика в комунистическите организации от онова време. Целта им беше да съсипят тази страна. Кинг също беше в нашия списък на подозрителните лица. Такива, които да бъдат задържани при обявяване на извънредно положение.
— Кинг никога не е бил комунист.
— Това няма как да го знаем.
— Напротив. Знаем го. Използвали сте тези идиотщини като повод да подслушвате не само Левисън и Кинг, ами и безброй други хора. И тъжното е, че дори братята Кенеди и Линдън Джонсън са допуснали това да се случи. И тримата много са обичали да надничат в личния живот на хората, включително на Кинг. И нито един от тях не е казал на Хувър да престане. Всичките сте били луди за връзване.
— Лесно е да се говори, ползвайки наготово спечеленото от нашата бдителност.
Започваше да ми писва.
— Стенли Левисън е бил прогресивен либерал, който е смятал, че чернокожите в тази страна са системно прецаквани. Което, между другото, е било точно така. Той е отстоявал вярванията си и е помагал на човека, застанал начело на съпротивата, да си върши работата. А Джей Едгар Хувър е мразел Кинг и всичко, свързано с него. Това са фактите. Така че Левисън е станал обект на следене. Нещата са пределно прости. Съгласен съм, времето е било различно, а с него и ценностите. Но това не оправдава извършеното от вас.