Този тип ми лазеше по нервите.
— Чувал съм много пъти подобни критики. Те не ме засягат. Ние си вършехме работата. Не чувствам нужда да се извинявам.
Спомних си нещо, което бях чел някога.
— Един вътрешен доклад на ФБР, доколкото знам, от шейсет и трета, стига до извода, че Движението за граждански права не се контролира от комунисти. Чел съм части от него. Хувър отказва да го приеме, така че неговият автор променя заключителната част, като предлага „Християнски лидери“ да стане обект на следене от КОНТРАПРО.
— Аз бях авторът на този доклад. Хувър беше напорист, блестящ, с огромно самочувствие, наперен като петел и напълно аморален — продължи Оливър. — Съгласен съм, че той институционализира тоталитаризма във ФБР. Упражняваше пълен контрол върху всичко. Много години бях свидетел на този контрол. В известен смисъл това беше нещо добро.
Трудно ми бе да си представя в кой точно.
— Президенти, конгресмени, членове на кабинета. Всички те смятаха ФБР за своя лична полиция, която могат да използват срещу враговете си. Само че ние бяхме всичко друго, но не и това. Партийните пристрастия бяха строго забранени. Хувър полагаше големи усилия да ни държи извън политиката. И тогава, и сега ние сме разследваща служба, а не полиция. Разликата е голяма.
— Което не е попречило на самия Хувър да ползва агентите си като полицаи.
— Има нещо вярно в това. Работехме във вакуум, извън контрола както на изпълнителната, така и на законодателната власт. Това не беше по замисъл, просто така се бяха сложили нещата с времето, благодарение на дълголетието на Хувър и на репутацията, която си бе създал като човек, нямащ нужда да бъде наставляван.
— Голяма грешка.
— Да. Така е. Като погледнеш назад, нещата винаги изглеждат ясни.
— Стига да не гледаш през филтър.
— Да. И това е вярно. Хувър придоби опасна самостоятелност. Никой от нас не смееше да оспори решенията му. И с основание. Той бе успял да убеди Конгреса, че ФБР трябва да бъде освободено от задължението да спазва законите за държавния служител. Бъдещето на който и да било агент зависеше изцяло от неговото благоволение. Да изрази несъгласие с Хувър беше най-грубата грешка, която някой от нас би могъл да направи. Повярвайте ми, знам го от опит.
— И затова ли пренаписахте доклада?
— Да. Иначе кариерата ми щеше да приключи. Хувър смяташе Кинг за неморален лъжлив лицемер. Мразеше го. Следователно всички останали във ФБР бяха длъжни също да го мразят. Знаех какво искаше да чуе. Веднъж зададена от Хувър, една политика не подлежеше на промяна. Или му играеш по свирката, или си пътник. Изборът е твой. И аз направих своя избор.
— Тази история с „изпълнявах заповеди“ бе изхвърлена на боклука още в Нюрнберг.
— Страната беше различна тогава. Обществото подкрепяше ФБР. Хората обичаха Хувър. Той беше техният герой. Правоохранителните органи се ползваха с уважение, каквото днес липсва.
— Благодарение на хора като Джей Едгар Хувър, който определено има големи заслуги, за да бъде убита вярата на хората в полицията.
— Още веднъж не мога да не се съглася с тези изводи. Хувър изгради една империя. Работеше подмолно и прикриваше действията си зад един напълно изкуствен публичен образ, който сам, с големи усилия си бе изградил. Но сте прав, той беше обявил война на гражданските свободи и за лош късмет на Мартин Лутър Кинг, неговото движение се появи по времето, когато Хувър беше в зенита си.
Гневът ми нарастваше. Този човек нямаше право да чете морал. Покаял се грешник, а? Познавах такива като него. Доброволци на държавна служба. Самоназначили се бранители на държавността, с техните безупречни костюми и късо подстригани коси, обсебени от схващания и ценности, в името на които бяха готови да оправдаят всичко, демагози, говорещи онова, което искаш да чуеш, докато същевременно ти забиваха нож в гърба.
— Вие отлично сте знаели, че Кинг няма нищо общо с комунизма, и въпреки това сте се опитали да го унищожите.
— Опитахме се да унищожим много хора. Но отношенията между Хувър и Кинг бяха нещо различно. Кинг бе имал дързостта открито да постави под съмнение политиката на ФБР в сферата на човешките права. Беше заявил, че в Бюрото няма чернокожи агенти и при воденето на разследвания вземаме страната на Юга. Между другото, беше прав и по двата пункта. Хувър бе забранил наемането на чернокожи, а освен това угаждахме на полицейските служби от южните щати. Без добри отношения с местните полицейски участъци просто не бихме могли да си вършим работата. А онези полицаи южняци ненавиждаха Кинг и всичко, което олицетворяваше. Когато се наложи да избираме между разни протестиращи за човешки права и полицията, това не беше никакъв избор.