Колийн ме настигна и легна по корем до мен. Аз ги държах на прицел. В ръката на единия от мъжете имаше пистолет, който той се опита да вдигне, но аз изстрелях един предупредителен куршум в краката му.
— Хвърли оръжието!
Той се подчини.
Вече бях забелязал голямата яхта на около двеста метра навътре в морето. Беше подобна на онази, която ползваше Валдес. Но той нямаше как да е тук. Неговата яхта беше при Кий Уест. Можеше да се предположи, че тези мъже работят за него и са изпратени, за да наглеждат Оливър.
— Оставете куфарчето и се махайте — повторих аз.
Те се поколебаха и аз се изправих с вдигнат пистолет.
— Мога да ви застрелям и двамата, още в този миг. И окото ми няма да мигне.
Те се обърнаха и тръгнаха към гумената лодка, влачейки крака в мекия пясък. Двамата с Колийн се приближихме към куфарчето. Тя отвори капака, за да се убеди, че папките са още вътре.
— Кажете на Валдес да се прибира в Куба — извиках аз. — За него играта свърши.
Застанала до мен, Колийн ги изпрати с поглед, докато избутаха гумената лодка в прибоя и скочиха в нея.
— Ти се справи като истински професионалист — заяви тя. — Освен това си пълен с изненади.
Тръгнахме си от плажа и по пясъчната пътека излязохме обратно на улицата. В карето, където се намираше къщата на Оливър, положението изглеждаше спокойно. Може би защото всички бяха още в безсъзнание. Централен Палм Бийч беше на няколко километра южно от това място, а в пространството до там се намираха някои от най-скъпите имоти в света. Вдясно от нас, само на няколкостотин метра, се падаше северният край на острова. Решихме да изберем най-прекия маршрут, затова продължихме да крачим напред, докато пътят не свърши. През тесния соленоводен пролив се виждаше още земя, застроена с луксозни жилищни блокове. Между двата бряга нямаше мост. Вляво от нас се простираше неголям парк, към който имаше бетонна рампа за спускане на лодки във водата. Знаех, че Колийн също като мен изгаря от нетърпение да прочете съдържанието на куфарчето. И понеже нямаше как да се отърва от нея, посочих с ръка една от масите за пикник.
Здрачаваше се, само тясна оранжева ивица светлина маркираше западния хоризонт, като правеше надвисналите над главите ни сиви облаци да изглеждат още по-мрачни и зловещи.
Двамата седнахме. И зачетохме.
23
16 юли 1967 г.
Федерално бюро за разследване
Отдел С — Вътрешна сигурност
До: завеждащия КРП
Лично! Строго секретно
В Монреал е установен контакт с лице, което изглежда обещаващо. Представил се е на нашето лице за контакт като ЕРИК С. ГОЛТ. По пръстовите отпечатъци е установено, че под това име се крие индивид, който на 23 април 1967 г. е успял да избяга от Щатския затвор на Мисури, където излежал осем години от 20-годишна присъда за въоръжен грабеж. Понастоящем ГОЛТ е беглец от закона, укриващ се в Монреал, като се опитва да се сдобие с паспорт и търси начин да стигне до Южна Африка или Южна Америка. Прекарва доста време по пристанищните докове в опити да се наеме на работа като моряк на товарен кораб. Възможно е преди няколко дни ГОЛТ да е обрал местен публичен дом.
Бихме желали да го проучим по-подробно. В зависимост от вашето решение можем да подадем сигнал до местните власти за неговото присъствие с цел залавянето му.
19 юли 1967 г.
Федерално бюро за разследване
Отдел С — Вътрешна сигурност
До: завеждащия КРП
Лично! Строго секретно
В отговор на конкретното ви запитване: ГОЛТ е на четирийсет и една години, слаб, със светла кожа, гладко избръснат, с черна, леко посивяла отстрани на бакенбардите коса, заресана назад с брилянтин. От затвора в щата Мисури получихме психиатричния му картон. В него се казва, че ГОЛТ не е психичноболен, но бил твърде „сложна личност“ със социопатични наклонности, краен невротик, може би и патологичен лъжец. Коефициент на интелигентност 106. Страда от страхова невроза без видими причини и ясно изразен обсесивно-компулсивен страх за здравето си, граничещ с хипохондрия. Описан е като вглъбен в себе си интроверт, избягващ погледите на околните. Престъпник рецидивист, многократно осъждан за грабеж с взлом и въоръжен грабеж, излежал общо 13 години лишаване от свобода в четири различни затвора. Нашето лице за контакт казва, че много рядко давал бакшиш на сервитьори, никога не се смеел и изпитвал параноичен страх от полицията (което е разбираемо предвид факта, че е беглец). Според личното му досие е роден в Олтън, щата Илиной, в католическо семейство и е израснал в Юинг, Мисури, по време на Депресията. Основен мотивиращ фактор за него в момента са парите. Не членува в никакви радикални групи, но е почитател на нацистите и би желал да види Америка без негри и евреи. Личният му девиз е: „Никога не допускай лявата ръка да знае какво прави дясната“.