— Знаеш, че не мога да ти кажа.
— Колко удобно! Жалко, че преди нямаше това оправдание.
Затворих очи и прехапах език. Бях свикнал с недотам деликатните й напомняния за моята съпружеска невярност.
— Уверявам те, че съм на работа и не е никак забавно.
— А онова, което вършеше преди, е било забавно?
— Не исках да кажа това и ти го знаеш. Обадих се, за да съобщя, че съм добре и те обичам.
— Винаги ми е приятно да чуя и едното, и другото. Кога ще се прибереш?
Тя никога не ми отговаряше със същите думи. След онази случка нито веднъж не я бях чул да ги казва. Което май беше част от наказанието ми.
— Не знам. Но ще се опитам да ти се обаждам.
— Лъжеш ли ме, Котън? Пак ли ме лъжеш?
Поглеждайки назад, сега виждам, че е било глупаво от моя страна да си мисля, че някога бих могъл да изкупя вината си. Но когато човек е на трийсет и морето му е до колене, му се струва, че всяка грешка може да бъде поправена. Но не е така.
— Не те лъжа, Пам. На работа съм. Възникна нещо важно и не е за разгласяване. Трябва да ме разбереш.
— Разбирам те, Котън. Отлично те разбирам.
Чу се щракване. Тя ми бе затворила. Окачих слушалката. Обаждането беше груба грешка.
Върнах се в ресторанта, където Колийн бе поръчала цял пир от морски дарове. Поставих куфарчето върху тапицираната седалка в сепарето и седнах до него срещу нея. Да, бях с жена на ресторант, но в това нямаше нищо сексуално.
— Изтича да звъннеш на мама и тате, а? Каза ли им, че няма да се прибереш до вечерния час?
— Имам началничка все пак. И тя никак не е доволна от всичко, което се случва.
Тя вдигна мобилния си телефон.
— Опитах се да се свържа с Нейт. Няма сигнал.
— Ето, затова аз не притежавам такова нещо.
Нахвърлихме се върху скаридите, рибата и останалите деликатеси. Аз имах в себе си няколкостотин долара плюс кредитната карта, която Стефани ми бе дала — по тайна сметка, захранвана от Министерството на правосъдието. Да не се колебая да я ползвам, беше ми казала тя — никой не можел да проследи плащанията. Освен самата Стефани. Което не ме успокояваше особено.
— Мислех си за това, което прочетохме — каза ми Колийн. — Тези доклади потвърждават нещо, което се знае от всички: къде се е подвизавал Рей преди убийството. Бил е в Алабама, после в Мексико, докато накрая, през есента на шейсет и седма, се е озовал в Лос Анджелис.
— Което може и да не означава нищо — казах аз. — Убийството на Кинг е разследвано до умопомрачение. Тези документи може да са съставени така, че да отразяват известните факти, а не обратното.
— Има нещо, което не знаеш.
Пет думи, които никой адвокат не би желал да чуе. Те означаваха само едно: Катастрофа, с главно К.
— Преди няколко седмици баща ми разказа някои неща. Такива, за които никога не беше споменавал преди. Подозирам, че и майка ми може да е знаела това-онова, но си е мълчала. Напълно в неин стил. За съжаление, почина преди доста години, а аз вече бях загубила надежда и баща ми да отвори дума за миналото. Но внезапно съвсем неотдавна той заговори за Мартин Лутър Кинг.
Аз дъвчех парче риба и чаках тя да продължи.
— Той ми разправи за КОНТРАПРО и как ФБР следило Кинг и всички около него.
Нещо, което Фостър бе споменал и пред мен.
— Освен това ми беше казал, че в „Християнски лидери“ имало внедрени шпиони. Платени информатори, които да донасят за Кинг на ФБР.
Чутото разпали любопитството ми.
— А откъде е знаел той за тях?
— Работата му е била да ги открива.
26
Докато си ядях рибата, аз се мъчех да осмисля онова, което Колийн ми разправяше.
— Чела съм много книги — каза тя. — За Хувър, Кинг и ФБР. Това е едно от нещата, които ме свързват с Нейт.
— А пък присъствието на баща ти е направило историята още по-интересна.
Тя се усмихна, както подхождаше на една горда дъщеря.
— Беше вълнуващо да срещам името му в толкова много източници, дори в разсекретени доклади на ФБР. Много от тях вече са публично достъпни. Изумително е до каква степен Хувър е ненавиждал Кинг. — Тя поклати шава. — Тъжната истина е, че в известно отношение Кинг го е улеснявал. Имал е слабост към жените. Баща ми и това ми беше разправял.
И тя ми обясни как Мартин Лутър Кинг имал мрежа от любовници из цялата страна, в град след град. ФБР най-напред го надушило след някакво парти във Вашингтон, в хотел „Уилърд“, през януари 1964 г. Само там били записали деветнайсет ролки, на които се чувало как Кинг използва цветист език, пуши, пие и разправя нецензурни вицове. Имали още много записи от други хотели все със същото, включително със звуците от самите му любовни срещи.