11 август 1967 г.
Федерално бюро за разследване
Отдел С — Вътрешна сигурност
До: завеждащия КРП
Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва за частен разговор, проведен в хотел „Феърмонт“ в Сан Франциско, Калифорния, между МАРТИН ЛУТЪР КИНГ и РАЛФ АБЪРНАТИ.
КИНГ обсъждал сегашното положение на американските негри, като заявил, че белите никога не са били ангажирани с „равенството на чернокожите“. Той подчертал, че расовата несправедливост е „бреме за чернокожия и срам за белия“. Размириците са естествен резултат от непоносимите условия на живот. Друга причина за бунтовете по мнението на КИНГ бил Конгресът, който той смятал за свръхкритичен и безчувствен. Той обвинявал законодателните органи в цялата страна (и особено Конгреса) за това, че не приемат справедливи закони за жилищно настаняване; профсъюзите — за непривличане на негри като техни членове; бялото духовенство — за мълчанието. Предупредил, че всички трябва да внимават, понеже „едно разрушително малцинство може да помете мнозинството“.
Станало дума и за президента ДЖОНСЪН, като КИНГ бил на мнение, че той е по-заинтересован да спечели войната във Виетнам, отколкото войната срещу бедността. Казал още, че Конгресът се занимава повече с плъховете, отколкото с негрите, понеже е внесъл законопроект (който така и не минал) за предоставяне на помощ в борбата срещу разпространението на плъхове в гетата, а нищо не прави за прокарване на справедлива жилищна политика спрямо чернокожите.
14 август 1967 г.
Федерално бюро за разследване
Отдел С — Вътрешна сигурност
До: завеждащия КРП
Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва, че в последните седмици МАРТИН ЛУТЪР КИНГ страдал от засилваща се депресия. Тежали му расовите размирици в Детройт и Нюарк през юли. Психологическите му проблеми се допълвали от физическо изтощение в резултат от почти непрекъснатите пътувания през последното десетилетие.
Не го успокоявал и фактът, че — както му било посочено — огромното мнозинство от чернокожите в Детройт и Нюарк не са взели участие в размириците, може би опитвайки се да докажат ефективността на неговата политика на ненасилие. Същият източник докладва, че от юли КИНГ бил мълчалив и потиснат, като по-често от обикновено говорел за Виетнамската война. Източникът заяви, че за КИНГ войната била по-сериозен проблем от всичко останало. Осъждал я, че похабява ресурсите на нацията и ненужно разрушава човешки животи и обществото като цяло. Според него конфликтът поставил Съединените щати в морална и политическа изолация и опетнил лицето на нацията. Нещо повече — той отклонявал вниманието от проблема с гражданските права. КИНГ настоявал категорично, че вниманието следва отново да се насочи към гражданските права.
Източникът докладва, че КИНГ продължавал да се притеснява от ФБР и Хувър. Съзнавал, че все още е под наблюдение, но се надявал нещата да останат в рамките на приличието. Усещал, че близостта му с президента, макар и помрачена от неприятности, е достатъчна, за да бъде Хувър контролиран. Освен това той смятал министъра на правосъдието Рамзи Кларк не само за личен приятел, а и за приятел на Движението за граждански права като цяло.
15 август 1967 г.
Федерално бюро за разследване