Този етикет не ми харесваше.
— Я ми кажи, новобранецо, защо изобщо да говоря с теб?
— Не знам. Може би защото имаш съвест? Защото не си като Том Оливър и неговата банда клоуни?
— Е, по този въпрос мислим еднакво. Оливър беше човек на Хувър, от глава до пети. Цялата му кариера бе преминала в подмазване на онова побъркано копеле. По онова време ФБР разполагаше с шест хиляди агенти, като всеки бе длъжен да угажда и на най-малките прищевки на Хувър, да играе по неговите правила, да задоволява всичките му нужди.
— Включително и ти?
— Ако искаш дълга кариера, това е част от длъжностната ти характеристика.
— Работил си за Оливър?
— О, да. В КОНТРАПРО. Бях един от взломаджиите.
Което означаваше, че е организирал прониквания в частни имоти, повечето от които без заповед за обиск. По данни на Конгреса ФБР извършило хиляди такива неправомерни прониквания, при това не само за да събира информация, а и за да поставя подслушвателни устройства.
— Девизът ни беше: Причинявай на другите същото, което те причиняват на теб. Повярвай ми, така и правехме. Аз бях зачислен лично към Офицера.
Спомних си какво ми бе казал Фостър: че това е било кодовото название на Мартин Лутър Кинг.
— Прониквал си и в дома на Кинг?
— Слагах микрофони навсякъде. В офисите на „Християнски лидери“, в жилището му, в повече хотелски стаи, отколкото мога да преброя.
Едно беше да четеш в книгите за тези нарушения на Конституцията, а съвсем друго — да разговаряш с жив участник в тях, от плът и кръв.
— Давал ли си показания пред комисията „Чърч“?
Лейл поклати глава.
— Жалки мухльовци. Аз може да съм ненавиждал Оливър и Хувър, но давах душата си за ФБР. И наистина вярвах в онова, което ме бяха учили. Да водя умерен и дисциплиниран живот. Да не злоупотребявам с алкохола, да не пипвам дрога, по възможност да си държа панталона закопчан. Мислех си, глупакът аз, че от нас се иска да спазваме и закона.
— Но не сте го спазвали — каза Колийн, която бе решила да се намеси в разговора.
— Не, млада госпожице, не сме. Но ние бяхме изключенията. Огромното мнозинство от агентите на ФБР си вършеха работата, и то добре.
— И така, за какво си мислите през цялото време ти и Фостър? — попитах аз, връщайки се на нещо, което бях чул в гробището.
— Ти да не си дъщерята на пастора? — обърна се той към Колийн.
— Откъде познаваш баща ми?
— Запознахме се преди десетина години, известно време поддържахме връзка.
— Прошка ли търсиш? — попитах го аз.
Той ме изгледа преценяващо. Но отговорът му ме изненада:
— Нещо такова.
— И намери ли я?
— Това не е твоя работа.
Той отново се обърна към Колийн.
— Баща ти знае ли, че си тук?
— Не — отвърна тя, преди да бях успял да го излъжа.
— Така си и мислех.
— Значи от КОНТРАПРО са разработвали Кинг? Това не е никаква новина — казах аз. — Има цели книги с разсекретени доклади на ФБР за онова, което сте вършили. Е, добре, човекът е имал любовници, обичал да си пийва, да пуши. Разправял мръсни вицове. На кого му дреме за това? Искам да знам какво действително става тук.
— И ако не ти кажа, какво ще направиш?
Той очевидно ме предизвикваше, опитваше се да установи дали само лая, или мога и да хапя. Затова реших да го ухапя.
— Следващият, който ще дойде тук, ще носи призовка да се явиш пред съда. И тогава ще отговаряш на същите въпроси, но под клетва. Да, можеш да се позовеш на Петата поправка и да откажеш да говориш, но знаеш ли какво ще се случи тогава?
Той нервно се изсмя. Заплахата ми бе докоснала оголен нерв. Настроението му видимо се промени. Към по-лошо.
— Няма да споменавам Петата — каза той. — Отговорът ми ще бъде много по-директен. От три думи, които да не оставят никакво съмнение какво мисля за твоя съд. Тази история е мъртва и погребана още преди трийсет години и аз нямам намерение да я изравям.
— Погребана заедно с Кинг?
Той прие мълчаливо упрека ми. После попита:
— Кой си ти, че да ме съдиш?
— Аз съм човекът със значката, който задава въпросите.
Ако това му подейства по някакъв начин, Лейл с нищо не го показа.
— Имате ли изобщо представа какви бяха времената? Аз бях там през юни шейсет и четвърта. Бях изпратен в Сейнт Огъстин, когато започнаха неприятностите. — Той посочи с пръст Колийн. — Тогава за пръв път видях татенцето ти.
— И какво направи, за да престане насилието срещу добри почтени хора като баща ми? — попита тя.
— Нищо. Това не беше мой проблем. Бях там, за да наблюдавам Кинг; това и правех. Видях как наливат киселината в басейна.