— От дистанцията на времето — продължи Ведърн — ми се струва, че Валдес вероятно съзнателно им е подавал фалшива информация. В крайна сметка след това той се е озовал на служба при Кастро. Като нищо е играл и за двата отбора още от шейсет и първа. ЦРУ го е изритало година по-късно. И тогава Хувър го е взел при себе си. Ще те попитам пак. Прочете ли онова, което ти донесе Валдес?
— И двамата го прочетохме — отвърна Колийн.
— Аз си изкарвам хляба, като пазя тайни — каза той. — Тази държава винаги се е нуждаела от хора като мен. Вие сигурно си давате сметка, че всичко това е не просто секретно.
— И как са секретни тези доклади? — попитах аз. — Те идват от Куба.
— Създадени са при една операция на ФБР, наречена „Офицерска пешка“.
Ето ги пак тези две думи.
— Тя беше част от КОНТРАПРО.
Ето я и третата.
— Хувър е държал всичко да е черно на бяло — каза той. — Ама наистина всичко! Пускали са се доклад след доклад. От онези времена са останали милиони страници документи. Представи си колко хартия е това. Ние отдавна знаем, че Валдес е успял да сложи ръка на част от секретната документация за онази операция. Как? Нямам представа. Но той и преди ни е изнудвал с нея.
Преди години беше по-евтино и по-лесно да му плащаме…
— … отколкото да го убиете?
— Не непременно. Но той си стоеше в Куба, което правеше тази възможност доста трудна.
— За ФБР? — подразних го аз. — Хайде бе, вие ги умеете тия неща.
— Умеем ги и се надявам да не забравяш това. Нека сме наясно — продължи Ведърн. — Ако по онова време зависеше от мен, аз щях да го очистя. Без съмнение! Това е проблемът с изнудвачите, че никога не се отказват. — Той посочи с жест парка наоколо. — Още веднъж, затова сме тук сега в тази пещ.
— Разправи ни още за Валдес — помоли Колийн.
— Защо толкова се интересуваш от него?
— Прочетох папките. Много са информативни.
— Не се съмнявам. Но откъде знаеш, че са автентични?
— Ти току-що го потвърди — обадих се аз. — Какво ще кажеш да прескочим глупостите и да отговориш на въпроса й. Какво още знаеш за Валдес?
— Хувър се смяташе за майстор в шпионския бизнес. Преди четирийсет и седма работел за ЦРУ и доста добре се справял с обезвреждането на нацистки шпиони през Втората световна война. Но след войната ФБР трябвало да се откаже от шпионажа. Тази задача била поверена изцяло на ЦРУ. Хувър обаче не се отказвал, а продължавал да се меси. След като от ЦРУ разкарали Валдес, той го взел при себе си да открива комунисти. През шейсет и седма го зачислил към „Офицерска пешка“. Сега на практика всичко, с което някога сме разполагали като документация по операцията, е изчезнало, с изключение на папките, имащи отношение към ролята на Валдес в нея.
Представих си за миг пълния смисъл на историята, която ми разказваше този човек, като си припомних статии и книги, които бях чел по въпроса за убийството на Кинг.
Всички автори виждаха конспирации, но теориите им варираха от изумителни до фантасмагорични. Само че това тук не беше теория. Ако онези папки бяха автентични, излизаше, че ФБР е съучастник в убийство. Което ми напомни за Брус Лейл.
— Току-що видях как един човек беше взривен — казах аз.
— Том Оливър не обича да оставя свидетели. Неизбежно е в една конспирация. По дефиниция в нея участват много хора. Ние тъкмо се канехме да приберем Лейл, за да го разпитаме. Тази среща първоначално беше планирана за него. Допускам, че Оливър е научил за това и е решил да действа пръв. Честно казано, не очаквах да предприеме нещо срещу Лейл, но за Оливър и преди съм се лъгал.
— Арестувай го — каза Колийн.
— Има едно нещо, което се нарича доказателства. Ние ги събираме в момента. Когато се появихте вие двамата, изпратих на място моя агент, за да доведе вас вместо Лейл. Разбира се, ние ви издирваме още откакто научихме за случилото се на Драй Тортугас.
— Колко знаеш лично ти за „Офицерска пешка“?
— Питаш ме, дали ФБР има пръст в убийството на Кинг, нали? — Той вдигна рамене. — Мога честно да ти кажа, че не знам отговора на този въпрос. Мога също така да кажа, че не съм виждал дори лист хартия в нашите архиви, който да съдържа и намек за такова нещо. Ако имаше такъв, щях да знам.
— Защото ти си пазителят на тайните.