— Именно.
— Но сам знаеш, че тази операция има отношение към смъртта на Кинг — посочих аз. — Валдес и преди ви е изнудвал. Така че каквото и да сте си купили от него тогава, би трябвало да ви насочи натам.
— Така си беше. Негодникът им продаваше точно толкова, колкото да го молят за още. Но въпросните документи също отдавна ги няма. Знам това, което току-що ви разказах, от разговор преди няколко години с един агент, който е присъствал на сцената. Пазител на тайни като мен, но вече мъртъв.
Познавах този тип хора. Маниак на тема ред. А за награда бе получил пълен хаос.
— Знам само, че става дума за необичайна операция на ФБР, напълно секретна. Участвали са Джансън, Лейл, Оливър и Валдес. Предполагам, че най-малко от всички е знаел Джеймс Ърл Рей, което е било съзнателно, тъй като той е бил определен за изкупителна жертва, когато всичко приключи.
— Рей ли е дръпнал спусъка? — попитах аз.
— Извън всякакво съмнение. Което е направо изумително. Един-единствен изстрел, при това от разстояние. Пък и той не се славел като изкусен стрелец. Рядко бил хващал пушка в живота си, да не говорим за обучение като снайперист. — Ведърн разпери палец и показалец като пистолет, после сгъна палеца си напред, за да имитира изстрел. — Право в главата.
Като жест беше безвкусно, но допусках, че на човека често му се е случвало да реагира на гадни случки. В неговата професия смъртта беше нещо нормално. За един полицай беше лесно да забрави, че това не се отнася за 99,99 процента от хората по света.
— Цялата история е един кошмар — каза Ведърн. — От доста време случаят не е активен, но понякога се събужда. Ние нямаме намерение да допуснем каквито и да било публични спекулации, че ФБР може да е замесено в смъртта на Мартин Лутър Кинг. Ако Стефани Нел се беше обърнала към нас, щяхме да уредим тихомълком въпроса. Тук има обстоятелства, които тя няма как да знае. Вместо това Нел изпраща теб, за да предизвикаш ураган.
— Първата ми мисия — казах аз, широко ухилен.
— Какъв късмет извадихме само. Искаме това да приключи — продължи той. — И да ограничим щетите. Виж, всички знаят, че Хувър е събирал секретна информация за хиляди хора. Това бил един от начините му да се задържи толкова време на власт. Слава богу, след смъртта му неговата секретарка унищожила личния му архив. Отнело й дни, докато прекара всичко през шредера, за което трябва ръка да й целуваме. Нищо добро нямаше да излезе от осветяването на тази мръсотия. Добре че я няма. Изчезна. Същото важи и за „Офицерска пешка“. Всички документни следи за нея трябва да изчезнат.
Но нещо друго не ми даваше покой.
— Казваш, че има оцелели документи за работата на Валдес във ФБР. Те отразяват ли извършени плащания?
— Знам, че като възнаграждение е получил Двоен орел от трийсет и трета. Очевидец на случилото се го докладвал преди много време. Оттам и нашият интерес, когато неотдавна засякохме тази фраза.
— Не е приемал пари в брой? — попитах.
— Очевидно е искал да се подмаже на Кастро. Много хора не знаят това, но Кастро се е изживявал като велик нумизмат. Представяш ли си? Някакъв луд убиец със зелена униформа да събира монети! — Той вдигна рамене. — Допускам, че всеки човек трябва да се занимава с нещо в свободното си време.
— Какъв по-добър начин да се докара на Кастро от това да му подари най-рядката монета в света?
— Именно.
Но още нещо се блъскаше в мозъка ми, а по изражението на Колийн разбрах, че същата мисъл измъчва и нея. Тя ме изпревари и първа зададе въпроса:
— А как баща ми се е сдобил с Двойния орел?
Аз извадих монетата от джоба си. При вида на лъскавото злато Ведърн се облещи.
— Това е другата причина да съм тук. Ние дори не подозирахме до този момент, че има още една такава монета.
Виждах, че търпението на Колийн се изчерпва.
— Да тръгваме. Трябва да намеря баща ми.
— Аз също — каза Ведърн. — Искам да знам откъде и защо я има.
34
Двамата стояхме и го гледахме. Усещах, че нервите на Колийн са изпънати до краен предел. Но на Ведърн сякаш му доставяше наслада да я измъчва. Което го правеше още по-неприятен в очите ми.
— Да тръгваме — повтори тя.
— Още не. Важно е да чуем какво има да ни каже този човек.
Тя ме погледна с очи, в които се четяха страх и тревога. Можех само да гадая какви мисли се гонят в съзнанието й. Накрая тя кимна и аз се обърнах към Ведърн.
— Не сте подозирали, че има и втори Двоен орел?
— На първо място това привлече вниманието на моя отдел. По план трябваше да бъдем на Драй Тортугас. После яхтата потъна, но ние решихме да изчакаме няколко дни и да се спуснем на дъното. Само че вие със Стефани Нел ни изпреварихте. Грешката на госпожица Нел бе, че се довери на Джим Джансън. Ако си бе дала труда да се посъветва с нас, щяхме да й кажем да стои далече от него.