Хуан Лопес Валдес.
Спряхме се. И тогава усетих в гръбнака си нещо твърдо. Извърнах се и видях двамата мъже от Палм Бийч, които се бяха опитали да ни задигнат папките. Единият беше застанал зад мен, другият зад Колийн, опрели пистолети в гърбовете ни. Забелязах, че Колийн също ги е познала.
Пистолетите ни бяха прибрани тихомълком.
Валдес ни направи дружелюбен жест да се приближим и четиримата запристъпвахме напред.
— Гладни ли сте? — попита той, когато стигнахме до него.
Странен въпрос.
Той посочи с палец през рамо към близкия ресторант и каза:
— Имате ли нещо против?
36
Ресторантът се наричаше „Колумбия“, макар да предлагаше кубинска кухня. С Пам бяхме вечеряли там няколко пъти.
— С оглед на случилото се и за двама ви е по-добре да не сте отвън на улицата.
— Твое дело ли беше? — попитах аз.
— Направих услуга на Оливър. Той не е в добро настроение, особено след като успяхте да му избягате тази сутрин. Реши, че трябва да изпрати послание. Аз бях наблизо и той ме помоли да го изпратя вместо него. Но ние с вас — той посочи мен и Колийн — наистина имаме общ интерес. Слава богу, Оливър бе научил за присъствието на агент Ведърн.
— Ведърн беше тук, за да прибере Брус Лейл.
— Знам и ако това се бе случило, щях да ги застрелям и двамата. Но за моя радост, се появихте вие, което разкри пред мен нови възможности.
— Оливър има проблем със собствените си хора — отбелязах аз.
— Който отдавна е трябвало да реши, ако ме питаш.
Валдес поиска маса за трима. Беше късен следобед, обедната тълпа отдавна се беше разотишла, но заведението оставаше сравнително оживено. Двамата мъже, които ни бяха издебнали, стояха наблизо, скрили оръжията под ризите си. Ако предприемехме нещо, щяхме да изложим на опасност не само себе си, а и всички присъстващи, затова реших да седя мирно. Като си спомня сега, не спирам да се учудвам на търпението си през онзи ден, особено предвид липсата ми на опит и равнището на заплаха.
Отведоха ни до маса на горния етаж. Валдес нареди на хората си да останат долу, като държат изходите под наблюдение. Интериорът на ресторанта беше издържан в добре премерен испански стил, с преобладаващо яркожълто и синьо, а големите кашпи с папрати и вечнозелени растения му придаваха вид на лятна градина, който се допълваше от огромния оберлихт високо в центъра на тавана.
Основният салон беше оформен като вътрешен двор на някогашен хан, с балкон, заобикалящ централно пространство с работещ фонтан в средата. Нашата маса беше на балкона, близо до парапета и с изглед към фонтана.
— Трябва да си призная — каза Валдес, — че никога не съм обядвал тук. Но съм посещавал „Колумбия“ в Тампа, правят доста добра имитация на кубинска кухня.
— Какво искаш? — попита го Колийн.
— Защо тази враждебност? — отвърна той. — Би трябвало да си ми благодарна. Отвън сигурно вече гъмжи от полиция. Един прострелян агент на ФБР няма как да не привлече внимание.
— Мъртъв ли е? — попитах аз.
— Искрено се надявам да е. Така искаше Оливър. Той и Ведърн не бяха кой знае какви приятели.
— Оливър винаги ли е толкова безразсъден?
— В момента е по-отчаян от обикновено. Има интерес да ограничи щетите. Мислеше да го направи още в Стюарт, но вие успяхте да се измъкнете. Онази конфронтация на пристана не беше ли с твои хора, които се опитваха да те спрат?
— По-скоро с мои хора, които не бяха изпълнили ангажимента си.
Той се изсмя гърлено.
— Това съм склонен да го разбера, амиго.
Очевидно Стефани Нел не бе видяла Валдес.
— Убийството е тежко престъпление — отбеляза Колийн.
— Съгласен съм. Затова Оливър разчиташе на мен. Аз лично бих подходил другояче, но в случая трябваше да се съобразя с желанието му. С него имаме общ проблем. — Той отново посочи с пръст към нас. — Вие двамата. Надявам се да достигнем до някакво разбирателство и да сложим край на това.
До масата се приближи сервитьорка и остави три менюта, обещавайки да се върне веднага.
— Подслушвах разговора ви на площада — каза Валдес. — И двамата сте чели папките, а монетата ми е у теб, Малоун, така че нека да обядваме и в това време аз ще отговоря на всички въпроси на госпожа Пери, които Ведърн избягваше. Онези за баща й. Аз не страдам от празноти в знанията като Ведърн. Все пак бях там през шейсет и осма. След това ти ще ми дадеш монетата и приключваме.