Сервитьорката се върна.
— Ако не възразявате — каза Валдес, — аз ще поръчам за всички ни.
Той прегледа менюто и поръча няколко различни ястия, като за всяко от тях сервитьорката го уверяваше, че е отличен избор. Двамата с Колийн седяхме и се споглеждахме, оценявайки ситуацията всеки от своята гледна точка. Тя изглеждаше заинтригувана от онова, което й предстоеше да научи, докато аз се притеснявах по-скоро как ще се измъкнем цели от тук, за предпочитане с папките и с монетата.
Валдес посочи раницата, която Колийн бе сложила в скута си.
— Тези снимки са единственото, с което разполагам.
— Откъде се сдоби с всичко това?
— Джансън винаги си е бил мърляч. Доверяваше ми се много повече, отколкото бе редно. По онова време двамата с него бяхме станали доста близки.
— И ти си се възползвал изцяло.
— В природата ми е. И Джансън трябваше да го има предвид. — Той отново посочи раницата. — Разбира се, не обичам да ме мамят.
— Доста усилия си положил, за да си гарантираш изпълнението на тази сделка — казах аз. — Явно си закъсал за пари.
— В момента имам известни затруднения. Затова толкова се зарадвах да науча, когато се обадих на Фостър, че монетата е още у него.
— А как реагира Кастро, когато му даде другата?
— Беше доста доволен.
— Имал си късмет, че и ФБР е притежавало такава.
— Това беше един от онези моменти, в които на човек просто му върви. Джансън беше водещият ми офицер и беше споменал, че при едно от позорните си прониквания с взлом в чужди имоти съвсем случайно се натъкнали на две от най-редките монети в света. И тъй като били придобити незаконно, Оливър решил да ги задържи. Ако ги предадял на съхранение в Министерството на финансите, това само щяло да предизвика въпроси. Когато поискаха от мен да се включа в операцията, аз им казах цената си: една от монетите.
— Какво ме интересува това? — избухна Колийн. — Просто му дай монетата. Ние получихме папките. И го остави да ми разкаже за баща ми.
— И ти, и баща ти казахте, че монетата е моя — напомних й аз.
— Дай му проклетата монета!
— Как може да си толкова наивна?
Тя ме погледна озадачено. И тогава разбра.
Оливър и Валдес се бяха наговорили още в Палм Бийч да ни убият. И наистина, докато Валдес си искаше монетата, Оливър държеше да получи папките. Така че каквото и да разправяше сега Валдес, той бе дошъл и за двете.
— Ще му дам папките — заяви тя.
Това бе нещо, което не желаех да чуя.
— Когато ти се свърза с мен — каза Валдес на Колийн, — бях прям. Споменах за „Офицерска пешка“ и ти разказах нещо за ФБР. Дори те посъветвах да стоиш далече от тях. Което, както се оказа, беше разумен съвет. Споразумяхме се. Аз удържах на думата си. — Той се обърна към мен. — Когато за пръв път се срещнахме, Малоун, аз ти казах, че си може би единственият човек в света, на когото бих се доверил. И бях искрен.
— И въпреки това аз те предадох.
Сервитьорката се появи с кана вода и панерче хляб.
Аз си казах: е, какво пък? — и си отчупих няколко парчета. Предполагах, че до идването на храната имам няколко минути да науча това-онова, като същевременно обмисля как да се отнасям към изменчивостта на Колийн. Седях изправен на стола си, като се опитвах да изглеждам делови, решителен и авторитетен.
— Досега почти не ми се е случвало да обсъждам операцията — каза Валдес. — Сигурен съм, че госпожа Пери изгаря от нетърпение да научи истината.
— Точно така.
Аз лично не изгарях от нетърпение предвид това, което искаше баща й, затова казах:
— По-добре ни разправи за Джеймс Ърл Рей.
— Интересна личност. Толкова държеше да се запише в историята.
— И го постигна.
— Да, постигна го. Смяташе се за велик. През годините прочетох няколко от книгите, които издаде от затвора. Страхотен писател. Трябва да кажа обаче, че образът, който те му изграждат, няма нищо общо с човека, когото познавах. Той държеше светът да смята, че е невинна жертва, наивник, използван от други. — Валдес поклати глава. — Рей беше расист и садист до мозъка на костите. Мразеше чернокожите, особено такива, които си придават важност. А Кинг направо ненавиждаше. Освен това не изпитваше никакво уважение към жените. Искаше да се занимава с порнография. Аз му дадох пари да си купи разни скъпи фотоапарати. Докато живееше в Мексико, беше направил много голи снимки на жени. Бяха ужасни. Откровено вулгарни. В тях нямаше нищо завоалирано, нищо секси. Но това беше Рей. Прям и очевиден. Беше лесно да го накарам да върши всичко, което исках.