Фостър: Ти си знаеш най-добре. Освен това има разцепление в „Християнски лидери“. Вчера едно съвещание премина в скандал. Кинг излезе, след като ги прати целокупно по дяволите. Почти всеки дърпа в различна посока. Вероятно много скоро Джеси Джексън ще се отцепи. Хозия Уилямс все по-често напада Кинг. „Черните пантери„ набират сила. Всичко се променя.
Джансън: Чули какво каза Джонсън за шествието в Мемфис? Не се и опита да защити Кинг. Нито дума. Заклейми случилото се и обвини изцяло чернокожите лидери. Джонсън вече не е приятел на Кинг.
Фостър: Кинг смята да отиде отново в Мемфис след няколко дни.
Джансън: Наистина ли?
Фостър: Освен него никой не иска да стъпва повече там. Джеси Джексън смята, че Мемфис е твърде тесен за Кинг. Дори Левисън стои надалече. Но Кинг им каза, че няма избор. Иска да отиде пак в Мемфис и да оглави още едно шествие. Разправя, че това щяло да бъде репетиция за Марша на бедните, който планира да проведе във Вашингтон идното лято. Да покаже на страната, че е в състояние да поведе мирен, ненасилствен протест. Никой не се съгласи с него. Той се раздразни, избухна. Нещо необичайно за него. После излезе от съвещанието и затръшна вратата.
Джансън: Значи има проблеми и със своите? Още по-добре. Той от доста време върви по пътя на самоунищожението.
Фостър: Няма ли да престанеш да шикалкавиш?
Джансън: Не разбирам какво имаш предвид.
Фостър: Не съм глупак.
Джансън: Никога не съм казвал, че си.
Фостър: Но ме третираш като такъв. Вече месеци се занимаваме с това. Знам какво си намислил.
Джансън: Ние ти плащаме за информация. А какво правим с нея, не е твоя работа.
Фостър: От години наблюдавам Кинг. През цялото време съм плътно до него. Безнравствена личност. Освен това е и лъжец. Изисква от нас желязна дисциплина, а самият той върши каквото му скимне. Казва, че парите не го интересуват, а се е подсигурил, докато на нас ни плаща трохи. Писна ми. Пет пари не давам за някакви граждански права. На кого му пука? Нямам намерение да променям света. Писна ми да ме заливат с водни струи и да ме ръфат кучета. За мен „Нобел „няма да има. Така че… не ми пука. Искам само пари. А ти какво искаш?
[ПАУЗА]
Джансън: Не искаме да създаваме мъченик.
Фостър: Такъв няма да има. Вие разполагате с десетки записи, показващи как постъпва Кинг с жените. Прослушах лентите, които изпратихте в дома му. Знам всичко за тези жени, знам и за други, за които вие не. Пуснете тези записи в публичното пространство и край с мъченика. Хората ще разберат какво представлява Кинг: един разгонен пес.
Джансън: А какво ще стане, ако бъде убит?
Фостър: Страната ще бъде потопена в насилие, каквото не е виждала досега. Ще изгорят цели градове. Ако отработите умело въпроса, Кинг ще бъде запомнен като това, което е — един лъжец и развратник, на когото не може да се има доверие. А аз ще бъда богат.
Джансън: Ти си един коравосърдечен негодник.
Фостър: Просто съм реалист. Аз съм един чернокож в страна, изпълнена с омраза. Кинг казва и някои смислени неща. Но цената на онова, което иска да постигне, е прекалено висока. Много хора ще пострадат или направо ще загинат. Белите никога няма да споделят своя свят с нас. Няма да се дадат без бой. Аз не искам да заплатя тази цена. Не ми пука за някакви граждански права. Интересуват ме само парите. И си казвам, че ако получа от вас достатъчно, ще ми е все едно дали хората ме мразят.
Джансън: Колко искаш?
Фостър: Един милион долара.
Джансън: Ти сигурно се шегуваш.
Фостър: Не ме предизвиквай, да не поискам два.
Джансън: И какво ще получа срещу тия пари?
Фостър: Ще ти улесня задачата.
[ПАУЗА]
Джансън: Какво си намислил?