Фостър: Той се връща в Мемфис. Ще бъде в мотел „Лорейн „от трети следобед нататък.
Джансън: Защо да чакам три дни? Мога да го направя и тук, в Атланта.
Фостър: Не. Направи го в Мемфис, където са размириците. Един бял убива Мартин Лутър Кинг, докато се бори за правата на черните боклукчии.
Джансън: Кой казва, че трябва непременно да е бял?
Фостър: Ако не е, значи си глупак. Трябва да е бял.
Джансън: Предпочитам аз да избера мястото.
Фостър: Много ти здраве тогава. Ако го направиш, спирам да ти подавам информация. Чувал ли си за убийството на Кенеди? На Осуалд не са му трябвали информатори. Цялата програма на президента е била публикувана предварително във вестника. От него се е искало само да бъде на мястото. Докато при Кинг нямаме такова нещо. Плановете се променят непрекъснато. А моята задача е да следя тези промени и да се погрижа да бъде там, където трябва. Аз съм единственият ти източник по въпроса. Мога да ти помогна. Мога и да ти навредя. Избирай.
Джансън: Е, добре. Нека бъде както ти искаш. Обаче сигурен ли си, че си готов да пратиш Офицера на смърт?
Фостър: Не е нужно да ме питаш през пет минути. Очевидно и двамата знаем какво вършим. На трети и четвърти изпращат адвокати във федералния съд, за да се опитат да вдигнат забраната за провеждане на ново шествие. Докато приключат, Кинг ще е в Мемфис. Стая триста и шест. На четвърти ще имате достатъчно възможности да свършите работата. Бъдете готови. Аз ще ви се обадя и ще ви кажа кога е най-подходящо.
Джансън: Е, добре. Остава Мемфис.
Записът свърши. Аз държах касетата в ръка и я гледах.
Доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация.
Какъв изискан начин да опазиш в тайна самоличността на въпросния доверен източник. Бях срещал подобни изрази в много доклади на военноморското разузнаване. Нищо чудно, че Бенджамин Фостър държеше Колийн да не знае нищо по въпроса. Той бе подготвил сцената за убийството на Мартин Лутър Кинг.
Срещу един Двоен орел от 1933-та.
Погледнах още веднъж датата на касетата.
31 март 1968 г.
Три дни преди убийството. Брус Лейл бе носил дълго време тази тайна в себе си. Нищо чудно, че се бе свързал с Фостър. Можех само да си представям как са протекли разговорите им. Фостър наистина ме изумяваше. От приказките му излизаше, че е бил най-близкият съратник на Кинг. Бил в болницата до него в момента на смъртта му. Изкарваше се едва ли не самият той борец за граждански права.
Нещо в джоба ми избръмча. Мобилният телефон на Нейт се беше събудил. Аз го извадих и отговорих.
— Съсипа ми дрехите — каза Валдес.
— Случват се такива неща — отвърнах аз.
— Да, прав си. При мен са Фостър, дъщеря му и зет му. Искам си монетата или ще ги убия.
— А не искаш ли папките?
— Късно е за това. Фостър би желал да говори с теб.
След миг чух по линията гласа на Фостър.
— Трябва да говорим, ти и аз. Насаме.
— Как може да стане това?
— Валдес ще го уреди.
Да бе, веднага ти повярвах. Гледах разсеяно през предното стъкло към автогарата. Мозъкът ми работеше трескаво.
— Имаш ли кола? — попитах.
— Имах. Но ти ми я взе.
— Съжалявам. Можеш ли да намериш друга?
Чух го да се съветва с Валдес.
— Да, мога да намеря.
— Е, добре. Слушай сега какво трябва да направиш.
43
Седях в пикапа и ядях бургер, все още под въздействието на онова, което бях чул. Фостър ми бе казал, че му е нужен повече от час, за да се яви на мястото за срещата. Наближаваше три следобед и въпросният час беше почти изтекъл. Бях му казал да кара до Гейнсвил и да намери автогарата. Знаех, че мястото е безопасно. Трябваше просто да се погрижа да си остане такова поне до пристигането на Фостър. Номерът с раницата ми беше за урок. Нямах намерение да допускам два пъти една и съща грешка, а фактът, че Валдес и Оливър определено работят заедно, ме караше да бъда още по-внимателен.
Това означаваше, че всичко е възможно да се случи.
Включително срещата ми с Фостър да се окаже капан.
Бях му казал да дойде с кола до тук и че на гишето за информация вътре го очаква билет. Да изчака пристигането на автобуса, обозначен на билета, и да се качи на него. Разбира се, идеята беше да влезе и излезе от автогарата, по възможност без да привлича внимание и да бъде засечен от евентуална опашка. Вече бях огледал сградата, отбелязвайки си наум всички изходи, и бях заел позиция с пикапа през две постройки от автобусното депо, на паркинга пред един оживен мол. От тук пешеходна алея водеше до един от страничните изходи на автогарата; Фостър би могъл да я използва, за да се измъкне незабелязано.