Аналитичният ми мозък сравни този доклад със записа от касетата и заключи, че е бил подаден три дни преди срещата на Джансън лице в лице с Фостър. Следователно към 31 март 1968 г. вече е било решено от всички заинтересовани страни, че Кинг трябва да умре в Мемфис на 4 април.
— Малоун — каза Фостър. — Ще се повторя: разбираш защо не мога да допусна Колийн да научи каквото и да било от тази история.
Една част от мен се отвращаваше от самия факт, че разговарям с този човек. Та той беше доброволен участник в заговор за убийство! При това набелязаната жертва беше лидер, герой, национална икона. Нещо по-лошо: дори сега единствената му грижа беше какво ще си помисли Колийн. В което нямах никакви съмнения. Но аз исках той да не спира да говори. Затова влязох в играта му.
— Разбирам прекрасно това. Но духът вече е излязъл от бутилката. Сега ще ни е трудно да опазим това в тайна.
— Колийн не знае нищо. Само ти, аз, Лейл, Джансън и Оливър. Валдес подозира, като се има предвид, че монетата е била у мен, но няма доказателства. Можем да запазим всичко в тайна. Просто им дай папките.
Повечето парченца от мозайката си бяха по местата. Оставаше само едно.
— На записа искаш един милион долара. А те са ти дали Двоен орел. Как стана това?
45
Седяхме в пикапа със свалени прозорци под сянката на един величествен дъб. Юнският ден беше топъл, подухваше лек ветрец. Животът в клокочещия метрополис Майканопи (брой жители: 450, според табелата пред входа на града) си течеше с обичайното лежерно темпо.
Наблюдавах Фостър, който се бореше с мислите си.
— Трябва да знаеш — каза той, — че тогава бях на двайсет и три. Едва завършил семинария. Мартин ме привлече за каузата още преди да ми бяха зачислили църква. Бях млад, нахакан и в известен смисъл ужасно арогантен. По онова време всеки от нас притежаваше в някаква степен тези качества. Това като че ли беше задължително условие за живота, който си бяхме избрали. Четири години кръстосвах страната с него. Толкова много протести. Толкова много маршове. Навсякъде бедност. Струваше ми се, че такава е била орисията на негъра: да бъде беден. За повечето нямаше никакъв шанс да постигнат каквото и да било в живота. Някои успяваха, но огромното мнозинство бяха смачкани и затънали в една система, която не поддаваше. Аз не бях от онези, които смятаха, че трябва да удавим в кръв страната с революция като единствен начин да променим нещата.
— Ти просто си искал да бъдеш богат — казах подигравателно аз, използвайки собствените му думи от записа.
— Бях голям прахосник. Залагах на коне, кучета, спортни състезания, какво ли не. При това не бях добър комарджия. Но се пробвах. Обичах хубави дрехи, лъскави коли, скъпа бира. С две думи, обичах да харча пари. Но кой хлапак на двайсет и няколко не обича?
— Какво очакваше да се случи след смъртта на Кинг?
— Не ми пукаше. Нищо от това нямаше значение за мен. Исках си милиона.
— Но получи монета.
Той кимна.
— Една последна обида от системата.
— Какво е това? — попита Фостър, оглеждайки подозрително златната монета, която Джансън бе поставил на масата.
— Двоен орел от трийсет и трета. Струва милиони.
— Колко точно?
— Поне четири-пет. Всъщност това е последната известна монета от този вид.
— Защо ми я даваш?
— Продай я. Ще се намери някъде купувач. Само гледай да не те хванат. Притежанието й е всъщност незаконно.
— Не я искам. Договорихме се за милион долара. В брой.
— А аз току-що ти платих много повече с тази монета.
— Сделката не беше такава.
— Виж, Фостър, няма начин да ти дадем един милион долара в брой. В момента, в който се опиташ да ги вложиш в банка, навсякъде ще светнат червени лампички.
— Нямам никакво намерение да ги влагам в банка.
Джансън махна пренебрежително с ръка.