Но дали тя бе достатъчна, за да усмири Валдес?
Още един бърз поглед през рамо ми показа, че само Оливър тича зад мен; Джансън беше изчезнал. Продължавах напред. От дясната ми страна се редуваха в обмислен безпорядък постройки в африкански, азиатски и ориенталски стил. Дочух думкане на тъпани и крясък на папагали. Заобиколих някаква увеселителна атракция, която се издигаше точно в центъра на тротоара пред мен, и завих вляво. Подминах следващата атракция — „Разходка в джунглата“, — около която се тълпяха хора, и забелязах някакво съоръжение, наподобяващо испански замък.
„Карибски пирати“.
И тогава видях Джансън. Беше застанал на ъгъла, където алеята завиваше надясно и продължаваше към „Земята на приключенията“. По някакъв начин бе успял да ме изпревари и ме чакаше в засада. Сигурно бе минал от другата страна на сградите. Очевидно познаваше терена.
Свърнах вляво и се проврях през паркираните детски колички пред пиратската атракция. Прескочих един мокър от дъжда жив плет и се озовах на бетонния тротоар, който заобикаляше замъка. В тази зона почти не влизаха туристи.
Но Оливър и Джансън ме следваха по петите.
Право напред видях висока ограда, увенчана с бодлива тел, и порта, която водеше навън. Заключена с катинар.
Вдясно от мен в стената на близката сграда се отвори метална врата и от нея излезе мъж. Вероятно служител на атракцията. Извадих портфейла си и го вдигнах нагоре като полицай, който показва служебната си карта.
— Малоун, „Човешки ресурси“ — казах аз и се плъзнах покрай него.
После се спрях, обърнах се и хванах дръжката на вратата отвътре.
— Къде отивате? — попита той.
— Да уволня някого — казах аз и затръшнах вратата.
Бях забелязал, че вратата се отваря с магнитна карта.
Надявах се човекът, когото току-що бях подлъгал, да не отвори с картата си на Оливър и Джансън.
Намирах се в добре осветено и климатизирано помещение, в средата с дълга метална маса, заобиколена със столове. На стената имаше карта на съоръжението с обозначени на него всички водни пътища, по които се движеха лодки с туристи. Имаше и информационно табло, на което вероятно се пишеха нарядите за седмицата. Огледах картата, открих местонахождението си и бързо намерих маршрута, който щеше да ме отведе до най-близкия изток и извън оградата на парка.
Перфектно.
Чух вратата зад мен да се отваря. Изтичах до отсрещния изход и излязох от залата. Озовах се в коридор с множество метални врати, през които се чуваше познатият рефрен: „Йо-хо-хо и бутилка ром!“. Явно бях попаднал зад кулисите на представлението.
Затичах се напред.
Иззад вратите се чу грохот, наподобяващ топовни гърмежи. Вратата, през която бях минал, се отвори и от нея се подаде Джансън. В ръката си държеше пистолет. Хвърлих се към най-близката врата, отворих я и нахълтах вътре.
Отекнаха още топовни гърмежи.
Зад гърба ми изтрещя пистолетен изстрел. Куршумът рикошира със звън от металната врата, през която току-що бях влязъл, докато тя се затваряше зад гърба ми. От нея малко мостче отвеждаше до палубата на древен галеон с платна. Музиката се усили. Източникът на гърмежите се изясни: корабните оръдия стреляха по посетителите, които преминаваха с лодки от другата страна. От крепостта на отсрещния бряг други оръдия отвръщаха на огъня. След всеки изстрел от дулата им проблясваха огнени езици. Експлозии под водата изхвърляха мощни струи високо във въздуха, маркирайки попаденията на гюлетата. Струи хладен въздух имитираха морски бриз. Механични кукли на борда на кораба размахваха саби и други древни оръжия. Изход нямаше.
Приближих се до парапета и погледнах надолу. Имаше само вода.
Вратата зад мен се отвори.
Стрелнах се вдясно и се скрих зад една каюта, която се издигаше над палубата. Надникнах иззад ъгъла и видях Джансън, който пристъпваше по мостчето към кораба с изваден пистолет. Изчаках, докато не се изравни с мен, после се нахвърлих върху него и избих с ритник пистолета от ръката му. Той се обърна и дръпна назад ръката си със свит юмрук, но преди да бе успял да ме удари, аз забих чело в гръдния му кош. Двамата се стоварихме на палубата и се затъркаляхме между човешките фигури, сложени с лице към водата. По палубата се кръстосваха кабели, невидими за хората в лодките, но аз ги забелязах и се запитах колко ли волта текат по тях.