— Това си беше дарба. Той беше човек с визия. Беше продуцент, режисьор и изпълнител на главна роля в много представления на Движението за граждански права. Протестни шествия, демонстрации, митинги, походи за свобода, седящи стачки, речи, надгробни слова. Той ги организираше с прецизността на експерт. При него нищо не ставаше случайно. Последната му продукция, неговият шедьовър, беше собствената му смърт.
Фостър бръкна под сакото си и извади.38-калибров револвер, който постави на масата.
Аз го посочих с пръст.
— Това за мен ли е или за теб?
— Може би за мен. Още не знам.
Той не ме бе разпитвал за подробности около случилото се с Джансън, Оливър и Валдес. Освен това се съмнявах, че знае много за приключенията ни с Колийн преди Сейнт Огъстин, където тя се бе оставила да я вземат за заложница.
— Колийн доброволно се предаде на Валдес, за да те предпази — казах аз. — Не искаше да пострадаш. А сега смяташ да се застреляш?
— Омръзна ми да живея, докато смъртта на други тежи на съвестта ми. Омръзна ми да мълча. Всичко ми омръзна.
Нямаше спор. Този човек беше превърнал балансирането в изкуство.
И тогава аз си дадох сметка, че сега ролите са се разменили. Аз бях за него това, което той бе представлявал за Кинг. Единият от двама ни щеше да умре, а другият да запази тайната му.
Дали?
Той пренави лентата обратно и свали пълната ролка от магнетофона.
— Вземи това — каза той и ми я подаде. — Имаш всичко останало, ще ти трябва и това. Ти решаваш какво да правиш с него. Аз ти предавам дълга. А сега се махай от тук и ме остави да умра на спокойствие.
В настоящето
Епилог
Стоя в семейния дом на Кинг и в мрачното фоайе гледам втренчено към Бенджамин Фостър. Току-що сме приключили разговора си за случилото се преди 18 години. Посочвам с пръст пистолета, пъхнат в колана му.
— Защо не дръпна спусъка тогава?
— А ти защо не разказа на света онова, което знаеше?
— След като не чух нищо за смъртта ти, отидох отново в Орландо. Казаха ми, че си подал оставка като пастор и си напуснал града. Къде отиде?
— В Калифорния, Аризона, Ню Мексико. Ти не ми отговори. Защо не разказа?
— Реших да уважа желанието на Кинг и да си замълча, докато не минат петдесет години.
Фостър сочи с ръка конзолната масичка.
— Това са касетата и двете ролки. А какво има на флашката?
— Пресниманите страници на Валдес бяха започнали да избледняват. През шейсетте качеството на фотографията не е било както сега. Преди да се загубят напълно, прехвърлих всичко на електронен носител. Те са на тази флашка.
— Не е същото.
— Това е, с което разполагаме. Оригиналите избледняха.
— Като моя живот. Все още ми липсва Колийн. Всеки ден.
Аз също си мисля за нея и Нейт. И двамата дадоха живота си за каузата. Две жертви, паднали в социалната революция, започнала през април 1865 г. и продължаваща до ден-днешен.
— Накрая се върнах у дома, във Флорида — казва Фостър. — Църквата ми прояви разбиране. Назначиха ме отново. Оттогава съм неотлъчно с тях.
— Моят живот също се промени. Когато ти изчезна, Стефани Нел ми възложи да те открия. Но аз я убедих да се откаже. Казах й, че папките най-вероятно са върнати в Куба и ти нямаш какво да добавиш. Не знам дали ми повярва, но наистина се отказа.
Той не отговаря.
Домът на Кинг е тих като гробище, нощта отвън е спокойна. Утре целият Мартин Лутър Кинг Сентър ще кипи от оживление. Бившите президенти Барак Обама и Дани Даниълс ще говорят от амвона на баптистката църква. Очаква се голямо присъствие на хора, дошли да почетат паметта на Кинг. Но сега, в малките часове на новия ден, сме само аз и Фостър.
— Стефани дойде да ме види отново около месец след като я бях убедил да се откаже от разследването — казвам аз. — Заради безобразията на Оливър и Джансън във ФБР се изви буря. Последва голяма чистка и там, и в Министерството на правосъдието. Всички протежета на Хувър бяха изметени. Най-после петното бе измито. После създадоха ново звено към министерството, което да се занимава с такива деликатни проблеми. Впоследствие то се разви и обхвана целия свят. Аз бях първият му служител. Отряд „Магелан“.
— Чух за него от един приятел, държавен служител. Така те открих в Копенхаген.
— Ако ти не ме беше открил, аз щях да дойда при теб. Днес е важен ден.
Поглеждам часовника си. 0:30. Четвърти април беше настъпил.
— Мартин стимулираше надежда и любопитство — казва Фостър. — Историята показва, че паметта за него е жива. Толкова много хора скърбяха след смъртта му. Сякаш бяха умрели заедно с него.