Трудно е да се каже. Какво ще стане с мечтата на Кинг, тепърва ще се види. Вече сме се отдалечили на петдесет години от смъртта му, а делото му изглежда все така недовършено. Приживе Кинг стигнал до извода, че расизмът, бедността и войната във Виетнам са неразривно свързани помежду си. Съвкупно те изпиват жизнените сокове на нацията. Надеждата му била, че Маршът на бедните, насрочен за лятото на 1969 г. във Вашингтон, ще помогне на хората да разберат връзката между трите. В своята „Реч от планинския връх“ той очертал рамката на своето наследство. Казал на своята последна публика, че е горд да бъде част от тази борба. След което завършил бележките си с тези пророчески думи:
Като всеки човек, и аз искам да живея дълго.
Дълголетието си има своите предимства.
Но не това ме вълнува сега. Аз просто искам да изпълня Божията воля. А Той ми позволи да се изкача на върха.
И аз погледнах оттатък.
И видях Обетованата земя.
Може и да не стигна до нея заедно с вас. Но искам тази вечер да ви кажа, че ние, като народ, ще стигнем до Обетованата земя.
Тази вечер съм толкова щастлив.
И не се тревожа за нищо.
Не ме е страх от никого.
Защото с очите си видях величието на Божието пришествие.
Благодарности
Отново искрени благодарности на Джон Сарджън, директор на „Макмилън“, на Сали Ричардсън, директор на „Сейнт Мартине“, и на моя издател Андрю Мартин. Искам да благодаря и на Хектор Дежан от отдел „Реклама“, на Джеф Доудс и всички в „Маркетинг и продажби“, особено на Пол Хокман; на Джен Ендърлин, която отговаря за книгите с меки корици; на Дейвид Ротстейн, който направи корицата; на Стивън Саймън за отличното вътрешно оформление на книгата и на Мери Бет Рош и нейните страхотни хора в „Аудио книги“.
Както винаги, поклон пред Саймън Липскар, моя агент и приятел, и пред редакторката ми, Кели Рагланд, и нейната асистентка Елизабет Лакс. И двете са чудесни.
Трябва да спомена и Мерил Мос и страхотния й екип (особено Деб Зипф и Джери Ан Гелър); Джесика Джонс и Естер Гарвър, които продължават да се трудят в „Стив Бери Ентърпрайзис“; Глен Симсън от национален парк „Драй Тортугас“, който ми показа невероятно национално съкровище; Дан Ведърн и Глен Кокс, които на вечеря в един френски замък ми помогнаха със сюжета (не е точно както говорихме, но е близо); Мелис Шапиро и Дъг Скофилд, които ме заведоха в Палм Бийч; Уанда Смит, която предложи да включа Старк и Майканопи, Флорида; и Грант Блекуд, страхотен писател, който ми помогна да продължа.
Както винаги, съпругата ми Елизабет беше с мен през цялото време и ме подкрепяше.
Тази книга е за кураж и сила, така че е подходящо да бъде посветена на наша приятелка, която в момента се бори с рака. Болестта се появи внезапно, без никакво предупреждение. Но вместо да се самосъжалява, тя смело се изправи пред предизвикателството. За щастие, нашата приятелка има любящ съпруг и четирима страхотни синове, които са с нея.
Елизабет и аз не се съмняваме, че тя ще спечели битката.
Междувременно, тази книга е за теб, Пи Джей.
Информация за текста
Издание:
Steve Berry
The Bishop's Pawn
Cotton Malone, #13
Copyright © 2018 by Magellan Billet, Inc.
Стив Бери
Офицер и пешка
Котън Малоун #13
Американска
Първо издание
Превод Боян Дамянов
Редактор Свилена Господинова
Худ. оформление Николай Пекарев
Техн. редактор Вяра Николчева
Коректор Симона Христова
ОБСИДИАН, София, 2018 г.
ISBN 978-954-769-451-4