ГОЛТ се включва активно и в президентската кампания на ДЖОРДЖ УОЛЪС, записвайки се в Американската независима партия. Агитира по улиците и от врата на врата в полза на номинацията на Уолъс за президент. Пред последните седмици все повече се отъждествява с расистките идеи на Уолъс, проявявайки се като яростен застъпник на расовата сегрегация. Власт на белите и апартейд — това са нещата, които му харесват. Няколкократно е споменавал, че иска да емигрира в Родезия и да се бори за каузата на белите. Намира се под силното влияние на Джеси Стоунър и неговата Национална партия за права на щатите. В момента е абониран за „Мълния“ — вестника на партията, открито призоваващ към насилие спрямо малцинствата и за изгонване на всички негри от Съединените щати. Нарича МАРТИН ЛУТЪР КИНГ с прякора, даден му от Стоунър: „Манго Лутър Кинг“. Напоследък коментира с дълбоко отвращение вниманието, което медиите отделят на много негърски лидери и активисти.
И още нещо: ГОЛТ се е подложил на пластична хирургия, за да промени носа си, без да дава обяснения за това свое решение. Тревожен е фактът, че след като останал недоволен от първоначалния резултат, той свалил превръзките и сам дооформил носа си, преди хрущялите да са напълно зараснали. Освен това често ходел на хипнотизатор, но нищо съществено не произлязло от тези сеанси.
— Сещаш се кого имат предвид, нали? — попита Колийн.
— Джеймс Ърл Рей.
— В Канада, Мексико и след завръщането си в Щатите се е подвизавал под името Ерик Голт. Казаното от Рей на процеса вече има своето логично обяснение.
Зачаках да го чуя.
— Трийсет и шест часа преди началото на процеса Рей се признал за виновен и бил осъден на деветдесет и девет години затвор. Към края на процедурата по произнасяне на присъдата му той прекъснал съдията и подал официално възражение, което било вписано в протокола. Казал, че по своя воля се е признал за виновен, но не приемал коментарите на министъра на правосъдието Рамзи Кларк и на Джей Едгар Хувър. По онова време думите му прозвучали странно. Те гласели: „Не искам да добавям нещо, за което вече не съм дал съгласието си“.
Бях объркан. Това изречение нямаше никакъв смисъл.
— След като убил Кинг — обясни тя, — Рей прекарал в бягство периода от четвърти април до осми юли шейсет и осма. Последвало най-мащабното общодържавно издирване в историята. Въпреки това той успял да се добере до Канада, после до Англия, Португалия и обратно до Англия, където най-после бил заловен. Междувременно и Кларк, и Хувър обявили пред света, че Рей е действал сам. Нямало никакъв заговор. Случаят бил приключен. Обвинението се позовавало до голяма степен на техните изказвания. Но Рей заявил, че не е съгласен с тях. Съдията настоял да каже какво има предвид и Рей отвърнал: „Имам предвид онова за заговора“. Сега разбирам защо го е казал. Заговор всъщност е имало. — Тя помълча, после добави: — И то голям.
Наблюдавах как човекът с лодката дръпна един лост и я спусна във водата. Беше около пет метра дълга, с остър кил и открита палуба. С високи бордове. Добра за плаване. Той се отнасяше към нея внимателно и с любов, като я завърза с въжето за кола и премести пикапа.
Много неща се случваха в този момент. Много повече, отколкото ми бяха казани преди ден от Стефани и Джансън. Идеята беше да се скрием на острова, до падането на мрака, после да намерим начин да се махнем от тук. Сега знаех как.
24
Станах от масата за пикник и отидох при мъжа с лодката, който заключваше пикапа си.
— За риба ли? — попитах го.
— Нощта изглежда добра.
Проливът между острова и следващото парче суша оттатък, Палм Бийч Шорс, беше стотина метра широк, а водата беше спокойна и неподвижна. Откъм изток приятно повяваше влажен ветрец, но не успяваше дори да набръчка повърхността й. Горе в небето две крякащи чайки се боричкаха в полет за уловена риба.
— Мислех си — продължих аз, — какво ли ще кажете, ако ви предложа двайсет долара за бензин, а вие ме прекарате до отсреща?
Той ме изгледа предпазливо.
— Не се бойте — продължих аз, като се позасмях. — Не бягаме от никого, просто ни трябва превоз.
— Това приятелката ви ли е? — попита той.
Беше твърде сложно да му обяснявам, затова излъгах:
— Жена ми. Само че понякога не мисли така.
— И аз имам една такава вкъщи.
Аз извадих една още влажна двайсетачка от портфейла си и му я подадох. После се върнах при Колийн и й казах, че съм намерил превоз. Събрахме папките и ги натъпкахме обратно в непромокаемото куфарче.