Бруул хвърли бърз поглед към огледалата и раменете му помръднаха леко, като че ли внезапно го бяха побили тръпки.
— Да, Тузун Тун е събрал мъдростта на всички адове тук. Да се махаме, Кул, докато те не са омагьосали и мен.
— Да вървим тогава — отвърна Кул и рамо до рамо двамата излязоха от Дома на хилядата огледала, където може би стоят оковани душите човешки.
Никой вече не поглежда в огледалата на Тузун Тун. Увеселителните лодки отбягват брега, където се издига домът на магьосника, и никой не влиза в къщата или в стаята, където изсъхналият и сбръчкан труп на Тузун Тун лежи пред огледалата на илюзиите. Хората отбягват това място като прокълнато и дори то да стои още хиляда години, ничии стъпки не ще отекнат в него. Ала Кул, седнал на своя трон, често размишлява върху странната мъдрост и неведомите тайни, скрити там, и се чуди…
Защото Кул знае, че съществуват светове отвъд световете, и независимо дали магьосникът го бе омаял с думи или с хипноза, пред кралския взор наистина се бяха разкрили безкрайни простори отвъд онази странна врата; и Кул се чувства по-малко сигурен в реалността, откакто надникна в огледалата на Тузун Тун.