Анотация
Приятел. Любим. Жертва. Предател.
Кого виждаш, когато погледнеш в огледалото?
Шестнайсетгодишните приятели Рижи, Лио, Роуз и Наоми са неудачници, които все още търсят себе си. Животът не е идеален, но музиката и вълнението покрай бандата им Огледалце, огледалце ги сплотяват… Докато един ден Наоми не изчезва мистериозно само за да бъде открита малко по-късно в безсъзнание край реката.
Ще се събуди ли Наоми? Каква — или може би кой — е причината за нейното състояние в момента? И защо Рижи, самообявилият се покровител на групата, не успява да забележи предупредителните знаци?
Докато Роуз се утешава с диви купони, а Лио е обзет от черни мисли, Рижи се заема да разплете случая. Това премеждие ще разкрие най-мрачните им тайни и ще разтърси техния свят. Нищо не може да се върне постарому, защото веднъж счупено огледалото не може да бъде поправено.
Кара Делевин е една от най-влиятелните жени на своето поколение. Родена е в Лондон и набира популярност през 2009 година, а през 2012 и 2014 получава приза „Модел на годината“ на Британските модни награди. Актьорската ѝ кариера започва с роля в адаптацията на „Анна Каренина“ от 2012 година, а по-късно взема участие и във филми като „Хартиени градове“, „Отряд самоубийци“, „Валериан и градът на хилядите планети“, както и в „Life in a Year”, който се очаква да излезе по кината скоро. „Огледалце, огледалце“ е първият ѝ роман.
Instagram/Twitter: @caradelevingne
Facebook @CaraDelevingneOfficialPage
Кара пише „Огледалце, огледаце“ заедно с изключително известната авторка Роуън Колман. Роуън живее с голямото си семейство и двете си кучета в къща в Хартфордшър и редом с писането на романи, както за възрастни, така и за тийнейджъри, се грижи за близките си хора.
www.rowancoleman.co.uk
Огледалце, огледалце
Кара Делевин и Роуън Колман
На семейството и приятелите ми, които ми помогнаха да преживея тийнейджърските си години.
И на всеки, който се чувства изгубен. Надявам се тази книга да ви вдъхнови да следвате мечтите си и да не изоставяте надеждите си. Всичко е възможно.
Въведение
Израстването и преходът от детството към зрелостта е един от най-интересните периоди в живота ни: хаосът, лудостта, хормоните, непрекъснатите промени и крайности. Това е изключително важно време, изпълнено с драматизъм и силни емоции, които формират зрелите хора, в които ни е писано да се превърнем.
За повечето хора тийнейджърските години са най-хубавата част от живота им и това действително е безгрижно време, изпълнено с приключения и радост. Но същевременно може да предложи и невероятни предизвикателства и трудности, особено ако си човек, който не се вписва лесно в средата.
Социалните медии играят толкова голяма роля в нашето ежедневие, че днес е още по-трудно за един млад човек, отколкото някога, особено при все по-засилващия се натиск да изглеждаш перфектен. Това е свят, в който хората бързо съдят останалите, без да отделят време да ги разберат напълно или да се замислят какво се е случило в живота им.
Когато започнах да пиша „Огледалце, огледалце“, исках да разкажа история, която да даде на читателя реалистична картина за бурните тийнейджърски години и да създаде герои, в които всеки би могъл да разпознае себе си. Исках това да е книга за силата на приятелството и колко е важно човек да бъде заобиколен от хора, които обича и на които вярва, за да се изгради като силна личност.
Но преди всичко исках да кажа на моите читатели, че няма нищо страшно в това все още да не знаеш кой си. Няма нищо страшно, че си различен и уникален — защото ти вече си перфектен такъв, какъвто си. Докато си наясно кое те прави щастлив и следваш сърцето си, всичко ще бъде наред. Бъди преди всичко себе си. Научи кои са силните ти страни, и осъзнай, че силата да промениш света се крие в теб самия.
С любов,
Кара
Благодарности
Много са хората, дали своя принос в създаването на „Огледалце, огледалце“, а най-дълбоко и сърдечно благодаря на чудесния Роуън Колман, който превърна писането на тази книга в такова невероятно изживяване. Специални благодарности на Анна Валънтайн, Сам Ийдс, Марли Прайс, Линзи Съдър-ленд, Илейн Игън, Лорен Ууси, Лулу Кларк, Люси Стерикър и Клеър Кийп от Orion. Благодаря на Лиса Шарки, Джонатан Бърнъм, Мери Гаул, Близа Скивмър, Анна Монтагю, Дъг Джоунс и Аманда Пелътиър от HarperCollins US. Благодаря и на моя екип във WME: Шарън Джаксън, Джо Изи, Матилда Форбс Уотсън, Мел Бъргър и Лаура Бонър. Благодаря и на моя добър приятел Сторм Атъл за великолепната корица.
Осем седмици по-рано…
Слънцето вече се показваше, когато се прибирахме към къщи. Хванати ръка за ръка, провлачвахме крака, а топлината на лятото тегнеше във въздуха. Главата на Роуз лежеше на рамото ми, ръката ѝ обгръщаше кръста ми. Спомням си точно това усещане — бедрото ѝ и неравномерния ритъм, в който се докосваше до моето, и кожата ѝ, опряна в моята, топла и нежна.