Погледнах я и прошепнах:
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Тате ще остане с вас, докато се оправя. Потърсихме помощ и намерихме къде да ида, за да я получа. Ще отнеме доста време и ще бъде много трудно. Но всеки път, когато ми се прииска да се откажа или да се предам, ще си мисля за теб — тя отметна бретона от очите ми. — Моята невероятна, красива, чудесна дъщеря.
— Мислех, че ме мразиш, защото съм гей — казах аз.
— Не те мразя, никога не бих могла. Мразя света понякога, а себе си мразя много. Но никога теб, нито Грейси. И се кълна, че няма да те подведа отново.
— Нито пък аз — добави тате.
Гледах ту единия, ту другия и за първи път от много дълго време си помислих, че всъщност мога да се чувствам нормално.
Защото това лудо червенокосо момиче, което свири на барабани и мечтае да се влюби в съвършената жена, това си е нормалното за мен.
Защото, виждате ли, нормално е това, което искаш да бъдеш.
42
Беше много рано сутринта и днес не трябваше да ходя на училище, никой нямаше да ходи. Училището беше затворено и полицията беше навсякъде из него. Но нищо от това нямаше значение, защото ние тримата се отправихме към болницата, решени да стигнем там колкото може по-бързо, и да я видим, щом ни пуснат.
Седеше подпряна в леглото, телевизорът беше включен, не че гледаше, очите ѝ бяха насочени към Джаки, а Джаки се взираше в нея, майка и дъщеря взаимно се гледаха, а розово-златистата светлина на изгрева позлатяваше всяка повърхност и правеше гледката най-щастливото и най-прекрасното нещо, което някога съм виждала.
Превръзките бяха свалени, диагонална линия шевове минаваше през лицето ѝ.
Макс ни помаха и бавно ни въведе в стаята.
— Как си, смотльо? — Роуз проговори първа.
— Гърлото ми е малко пресъхнало — каза Наоми. — Бих ударила една бира.
Джаки се усмихваше и плачеше едновременно и ние се струпахме около нея. Аз се усмихвах като идиот, без да знам какво да кажа.
— Ще излезем за малко — отвърна Джаки и погледна към Макс, който кимна. — Само за минута, тя се нуждае от почивка, ще ѝ бъде нужно доста време да се възстанови.
— Добре — казах аз и заех мястото на Джаки, когато тя стана.
— Толкова се радвам, че не си мъртва — казах на Най.
— Аз също… — погледна ме тя, а после Роуз и Лио. — Лекарите не искаха мама да ми каже какви сте ги вършили, според тях това можело да ме стресира и други такива дивотии, но мама знаеше, че ще искам да знам. Знаела е какво ще означава за мен, и мисля…
Невъзможно беше да си представим какво се случва в главата ѝ, но очите ѝ бяха пълни със сълзи и болка.
— Не мога да говоря за случилото се, не искам да мисля за това, не още. Никога. И знам, че следващите няколко месеца ще бъдат трудни, но всичко ще бъде наред, с мама и татко, и с вас, ако все още сте ми приятели.
— Разбира се, че ще бъдем — казах аз.
— Има си хас — добави Роуз.
— Като че ли има друга възможност — усмихна ѝ се Лио.
— Добре, — Наоми отново потъна във възглавницата. — Сега ще ме оставите ли сама, моля ви, писна ми да ви гледам.
— Ще се върнем по-късно — леко я целунах по върха на главата.
— Ще ти донесем DVD-та — предложи Роуз.
— И шоколад — добави Лио.
И точно като стигнахме до вратата, я чухме да казва:
— Банда?
Обърнахме се и я погледнахме
— Шибано много ви обичам.
Видях Аш в коридора да спи върху три стола и се спрях.
— Какво ще кажете за закуска? — попита Роуз. — Не съм в настроение да оставам сама. Аз черпя, на излизане задигнах картата на Аманда.
— Да, разбира се, но ще ви настигна, става ли?
Роуз и Лио се спогледаха, сякаш знаеха нещо, което аз не знам. Обаче грешаха. Този път знаех.
— Хей, Аш? — Докоснах я по рамото и се стреснах, когато очите ѝ се отвориха веднага, — О, мислех, че си заспала.
— Току-що затворих очи, още не мога да заспя, вълнението ми идва в повече.
Тя седна и аз се настаних срещу нея.
— Ще бъде трудно — започна тя. — Връщането към нормалното. Почти невъзможно след всичко, което направихме заедно.
— Да, относно това — казах аз. — Виж, сега ще кажа нещо, което може да ти се види странно, но просто искам да знаеш, че ако стане, ще е супер. Вече някак свикнах с подобни реакции и това няма да промени приятелството ни по никакъв начин, защото просто ще потисна всичките си емоции и ще се престоря, че не съществуват, но работата е там… това, което искам да ти кажа, е…
— Рижи — Аш стана от мястото си, дойде и седна до мен.