Това, което наистина исках да направя, е да отида, да седна до Наоми и просто да прекарам малко време с нея, но не исках да се натрапвам на тихото бдение в стаята ѝ. Чудех се дали сънува, дали усеща докосването на ръката на майка си? Дали знае, че те са там? Надявах се, че да, в противен случай да е затворена вътре в собствената си глава, с всички тези тайни, които пазеше, вероятно беше много самотно и страшно място.
— Баща ти е захапал стръвта на моя фишинг имейл тази сутрин — отбеляза Аш и това беше друга мрачна мисъл, която отново ме връхлетя. — Старите хора са толкова лесни.
— Погледна ли в компютъра му?
Аш кимна.
— Да, претърсих го основно. Знаеш ли, че бебешките ти снимки са там? Бро, била си грозно бебе, като всички червенокоси.
— Аш, не се бъзикай с мен, моля те, не днес.
Ъгълчето на устата ѝ се изви в лека усмивка.
— Рижи, баща ти е добър човек. В смисъл, по-добър от средностатистическите. Като оставим настрана всичките жени, с които е изневерявал на майка ти, като цяло той е стабилен, читав човек.
— Сериозно ли? — Кръв нахлу в лицето ми, бузите ми пламнаха от облекчение. — Но кое е момичето?
— Той работи с местна благотворителна организация и се опитва да намери дом на семейства, които са станали бездомни в резултат на домашно насилие. Що се отнася до онова момиче, снимката е направена от баща ѝ, който разбрал къде живее тя и я изпратил на майка ѝ като заплаха. Затова папките са номерирани. Няма имена заради тяхната безопасност. Наистина трябва да го накараш да си актуализира софтуера и да му дадеш най-общи указания да не клика върху линкове в съмнителни имейли.
— Баща ми е добър човек — повторих думите.
— Не е съвършен, но не е лош.
— Добре, защото колко неудобно би се оказало? — казах аз и се усмихнахме една на друга, миг топлина мина през нас.
Ако можеше да излезе нещо добро от това, то беше да опозная Аш, да прекарам малко време с нея. Да видя чувството за хумор, което обикновено криеше толкова внимателно.
— Разглеждах тая татуировка в продължение на часове. — Аш отново се върна към екрана си. — Успях да отделя осем слоя числа, пунктуация и букви — виждаш ли?
— Как? — попитах аз, надничайки над рамото ѝ. — Искам да кажа, как решаваш коя цифра е част от даден слой?
— Защото, макар да изглежда наистина объркано, там има схема — пак този намек за усмивка. — Казах ти, че ще е така. Моята теория е, че всяка цифра или буква директно се докосва до част от друго число и буквите в съответния слой. Поне се надявам да е това. Ако не е така, тогава… дявол го знае.
Аш ми показа осем отделни полукръга, които беше отделила от оригиналния дизайн.
— Та сега ги гледам за друг модел, който да има смисъл. Нещо, което ще ми даде възможност да разбия кода, но нямам ключа. Нямам абсолютно никаква идея откъде да започна. Опитах всички възможни комбинации, за които се сетих, но никакъв напредък, а там има един милиард потенциални комбинации. Затова питах в една група активисти, които познавам, и всичките викат: какво, мамка му, е това? Зациклих, никакви идеи, и може би се опитвам да дешифрирам нещо, което дори не е там, разбираш ли какво имам предвид?
Тя ме погледна и аз свих рамене, тези неща изобщо не бяха по моята част. Е, ако беше поискала от мен да разстроя и да отчуждя от себе си някого от хората, за които най-много ми пука на тоя свят — виж, в това ме бива.
Взирах се в изображенията, едно след друго. Бяха като онези досадни тестове, които понякога уебсайтовете ти искат, за да докажеш, че си човек, а не някакъв скрипт. Колкото повече гледаш, толкова по-малко виждаш.
— Искам да кажа, те в правилния ред ли са? — попитах я аз. — Например от ляво надясно?
Аш сви рамене.
— Дявол го знае.
— Защото този трети кръг. Изглежда, сякаш може да е… Не, сигурно ще прозвуча абсурдно.
— Какво? — погледна ме Аш. — Давай, няма глупави идеи. Не много.
— Ами, това би могло да се окаже dot com, нали? Точка и com. Може ли да означава dot com?
Аш се вгледа в кръга.
— Мамка му — каза тя.
— Виж, ти си технически ум, просто казвам… — чувствах се глупаво, че казвам нещо.
— Не, имам предвид, че при някои видове вреден софтуер има кил суич, нали? Глупав, дълъг, случаен уебсайт адрес, който, ако е активен, изключва вируса. Но един такъв шибан, глупав, дълъг случаен уебсайт адрес е и чудесен начин да скриеш нещо наистина тъмно. Нещо, което може да знаеш само, че е там, ако имаш точните комбинации от букви и цифри, които изграждат адреса. Рижи, мисля, че може би го разгада!
— Наистина ли? — погледнах я аз.
— Ще те разцелувам! — каза тя и този път усмивката ѝ беше пълна, ярка и блестяща и за една луда секунда се изкуших да кажа „да“, окей, давай.