— Всичко е наред, скъпа — каза той, — вече съм си вкъщи.
Изправих се, опитах се да мина покрай него, но той ме спря, наклони лицето ми, за да види синината, образувала се там.
— Тя ли го направи…?
Кимнах.
— Рижи…
Той се опита да ме прегърне, но се откъснах, не можех да приема успокоение от човек, който е позволил нещата да стигнат дотук. Да зная, че Грейси е в безопасност, ми беше достатъчно.
— Къде отиваш?
— Навън — казах аз и се обърнах да го погледна. — Просто навън.
И не знаех дали от подутото ми и насинено лице, или от погледа в очите ми, но той просто кимна и отстъпи встрани.
Долу мама плачеше на дивана, беше закрила лицето си с възглавница. Когато я видях, я мразех, имам предвид наистина я мразех. За пръв път в живота си я мразех толкова силно, че кръвта ми кипеше. Искаше ми се да вляза там и да отскубна кичур коса от главата ѝ. Трябваше да се махна оттук, преди да направя точно това.
От изпъкналата горна част на чантата ѝ, оставена на закачалката за палта до вратата, стърчеше познатата капачка на половинлитрова бутилка водка — развлечението за тази вечер. Без да се замисля, я грабнах и излязох, тръшвайки възможно най-силно вратата след себе си.
Паркът беше празен, слава богу, аз се скатах под пързалката и веднага щом се скрих от поглед, докоснах леко с пръсти подутата си устна. От допира направо потреперих, болката прониза зъбите ми и се разпростря към окото ми.
Цялото тяло ме болеше, сякаш всяка частица от мен беше насинена отвътре и отвън. Просто исках това усещане да спре.
Отвих капачката на бутилката, вдигнах я към устните си и отпих.
Вкусът беше гнусен, като безвкусно лекарство, опари устните ми, където бяха цепнати, и вътрешността на устата ми около венците. Гълтах против волята си и стомахът ми започна да се бунтува и клокочи. Въпреки това продължих да отпивам отново и отново. И отново. Една голяма глътка след друга. Извън малкия ми метален подслон с надраскани по боята имена на деца и твърде големи пениси започна да вали, диагонални водни струи превръщаха сухата земя в по-тъмна пързалка, а аз продължих да отпивам глътка след глътка. Постепенно езикът ми привикна към вкуса, а болката по лицето ми избледня. Още и още малко, и болката в гърдите и вътрешностите ми започна да отминава почти незабелязано, все едно нищо живо или мъртво в тази вселена не ме касаеше.
Топлината се разливаше в тялото ми, от корема навън и след това навсякъде, и въпреки че бузите и върховете на пръстите ми бяха като лед, не чувствах студ. Когато светът се наклони, аз се плъзнах с него върху твърдия бетон. Чух се как се смея, и дори това ми се стори далечно, сякаш наблюдавах някъде отстрани, наблюдавах някакво момиче с полуобръсната глава и разбито лице да лежи на земята и да се смее силно. Докато главата ми си почиваше в мръсотия и захвърлени фасове, видях се да го правя. Докато надигах последните остатъци от бутилката към устата си, ги разлях отстрани и те потекоха по разцепените ми буза и устни, видях се как лежа там, все едно тялото ми вече не е мое. Видях сълзите, чисти като водка, да се стичат към ушите ми. Видях се да плача и да плача, тялото ми се тресеше, гърдите ми се стягаха силно като свит юмрук и някъде в далечината чух риданията, които се изтръгваха от мен едно след друго, но не ги чувствах и това беше добре, това беше много добре. Погледнах нагоре, там, където върхът на пързалката оформяше нещо като покрив, с провесени мръсни паяжини, топчета дъвка и още нещо. Нещо странно, което не трябваше да е там, но не можех да схвана защо, и всичко започна да се върти наляво и надясно, докато загубих представа дали съм права, или лежа. Не ми пукаше, не изпитвах страх. Единственото, което исках да направя в момента, е да затворя очи и да оставя света да се люлее и движи отвъд затворените ми клепачи, докато престана вече да го забелязвам.
29
Някаква сила се опитваше да изтласка вътрешностите ми през устата, затова се изправих рязко, събудена в свят от болка, точно навреме, за да не повърна върху себе си.
Строполих се на колене, главата ми ги последва след няколко секунди, отново треперех и ми се драйфаше, басейн от прозрачна течност се оформи в мръсотията.
„Мамка му. Мамка му. Мамка му.“ Знаех, че казвам тези думи на глас, но те не звучаха като мен, бяха дълбоки и груби. Мамка му. Беше порядъчно тъмно и замръзвах. Размахах ръце около себе си, опитвайки се да вкарам малко топлина в болезнените ми кости, но такава нямаше. Всичко ме болеше, лицето ми пулсираше, гърдите ми, главата ми туптеше толкова силно, а най-лошото от всичко, мисля, че все още бях пияна, защото, когато се опитах да стана, светът направи всичко възможно да ме изстреля в космоса.