— Рижи, беше огън — каза ми Лио почти веднага след края на последното парче и ми хареса начинът, по който искряха очите му, а усмивката му беше толкова широка, че само за миг всичко, което се случи, беше изместено от онова, което някога имахме.
Роуз се приближи до него и се ухили, преметна ръка около врата му и го целуна по бузата.
— Ехаа, това беше много яко, бяхме страхотни, нали? — Тя ме погледна, за секунда лицето ѝ беше открито и изпълнено с радост, преди да си спомни, че вече не знае дали ме харесва, и се отдръпна. — И ти беше страхотен, Лекридж. Наистина перфектен.
Лекридж, който вече беше коленичил и кротко опаковаше нещата си, се усмихна.
— Благодаря — каза той. — Татко ще ме вземе, така че ще изчакам отпред. До утре.
И тримата го изгледахме как си тръгва, и после избухнахме в смях.
— Този човек е като лед — изкикоти се Роуз. — Нищо не го засяга.
— Но пък вярно си го бива — усмихна ми се Лио. — Беше яко, да знаете, тази вечер беше наистина яко да свиря с двете си най-добри дружки, и то цял сет без нито едно прецакване или излишна нота. Беше яко. И знам, че между вас двете нещата не са съвсем наред, онова беше странна история, обаче… ами, ние сме си ние, нали? По-силни сме от това.
Роуз се усмихна.
— Това беше страхотно, наистина яко — потвърди тя и се поусмихна. — Но подобре да тръгвам, имам да свърша нещо…
— Ех, помислих си, че може да излезем, да хапнем пица, преди да прекося половин Лондон до дома на леля ми и да видя
как е мама.
— Не мога, заета съм — каза тя и сви рамене.
— С какво? — попитах аз, преди да се сетя, че точно аз съм най-неподходящият човек да пита най-неподходящото нещо в най-неподходящото време.
Колебливата ѝ усмивка изчезна.
— Наистина не е твоя работа. Ще се видим утре.
— Чакай! — извика Лио след нея.
Гледах настрани, но просто чух какво си говорят.
— Роуз, виж, няма нужда да ми споделяш с кого се виждаш, но трябва да ти кажа нещо.
— Какво? — въздъхна Роуз.
— Ти си най-удивителното момиче, което някога съм срещал — продължи Лио. — Така и не събрах смелост да ти го кажа, но сега те гледам как се изплъзваш от мен, и трябва да ти го кажа, в случай че нямам друга възможност. За мен ти си повече от приятел и ако промениш решението си за този човек, исках просто да го знаеш. Трябва да знаеш, че ще се отнасям с теб както заслужаваш. Държа на теб.
Внимавах да не забележат, че ги гледам, и видях как очите на Роуз се задържаха задълго върху Лио, а и ръката ѝ се протегна към бузата му. Видях как се изправи на пръсти и го целуна по бузата, а после си тръгна и махна с ръка, докато изчезваше през вратите.
— Защо сега? — попитах го аз. — Защо ѝ каза всичко това сега?
Очаквах ревност и болка, но не това почувствах, когато го слушах как се разкрива пред нея… Почувствах възхищение. За това си се искаше смелост.
— Защото е вярно — призна Лио. — Защото ако да се направя на глупак означава, че има дори и най-малкия шанс тя да размисли относно тоя негодник, който и да е той, тогава си заслужава. Искам да кажа, ако тя ме отхвърли, с живота ми на практика е приключено. Но ако това ще я запази в безопасност още пет минути, тогава на кого му пука?
35
Неочакваната миризма на готвено, когато прекрачих входната врата, ме накара да замръзна на място, грабна ме и ме върна в детството. Има нещо в спускащата се нощ, в жълтото на електрическите лампи зад спуснатите завеси и в миризмата на традиционно семейно печено в неделя вечер, които ме карат да се почувствам не точно тъжна, не точно щастлива, а за малко някак изгубена в спомените какво представляваше семейният живот. От времето, когато беше като тази миризма — топло и познато.
— А, прибра се! — Тате отвори кухненската врата и видях, че е сложил масата с четири чинии, сол и черен пипер в средата, а до тях голямо шише кетчуп, защото нямаше храна, която Грейси да яде без него. — Мислех си да приготвя вечеря за когато се появиш, защото вчера на практика не те видяхме.
— Страхотно — казах аз и закачих сакото си на края на парапета.
Разбира се, аз самата не се чувствах страхотно, мислех си колко съм уморена и как продължава да ме боли лицето, а и колко много ми се иска да поговоря с Аш, да разбера какво е открила — ако въобще е открила нещо, да си пиша с Лио, за да разбера дали Арън е останал настрана, и въобще че тази семейна вечеря ще бъде ад с печени картофи.