В момента Ан Фарис не можеше да види нито големец, нито политик, нито даже „Папа“, седнал на директорския стол. Тъмните й очи виждаха в този мъж несръчното момче. Въпреки яката челюст, чупливата черна коса и острия тъмен поглед Худ изглеждаше като дете, което иска да си остане във Вашингтон, за да продължи да си играе с приятелчетата и да шпионират заедно сателитите и чуждите организации, вместо да иде на почивка със семейството си. И ако не бяха децата, на които им липсваха старите приятели, и ако преместването на семейството на изток не бе създало такова напрежение в брака му, Ан беше сигурна, че Пол изобщо не би тръгнал.
Четиридесет и три годишният директор на оперативния център седеше в големия кабинет на строго секретната сграда. Заместник-директорът Майк Роджърс бе седнал в креслото отляво на бюрото, а ръководителката на пресцентъра Фарис се бе настанила на канапето вдясно. На компютъра се виждаше програмата на Худ за пътешествието му в Южна Калифорния.
— Шарън е изкрънкала цяла седмица от шефа си Енди Макдонъл, който твърди, че телевизионното му шоу не може да преживее без нейното предаване за здравословно хранене — каза Худ. — Така че ние ще отидем в Блупърс — мястото, където се яде най-нездравословно. Там ще прекараме първата нощ. Децата са видели реклама за това място по МТВ. Толкова е шумно, че ако ми звъните там, имам чувството, че просто няма да мога да чуя телефона.
Ан се пресегна и го потупа по ръката с блестяща усмивка. Зъбите й бяха по-бели от панделката, която държеше дългата й кестенява коса.
— Басирам се, че ако се отпуснеш малко, ще прекараш добре — увери го тя. — Четох за Блупърс в „Пътешественик“. Там правят най-хубавите сандвичи с кисели краставички и пържени картофи. Ще ти хареса.
Худ се изкикоти:
— Какво ще кажеш, ако вземем да го напишем на герба на оперативния център, а? „Световната безопасност — сандвич с кисели краставички! Оперативният център бди за вашата сигурност.“
— Ще трябва да попитам Лоуъл как може да се каже това на латински — усмихна се Ан. — Поне ще звучи възвишено.
Роджърс въздъхна и Худ и Ан погледнаха към него. Генералът бе поставил единия си крак върху другия и го поклащаше нервно.
— Извинявай, Майк. Май съм се отпуснал много рано.
— Не става дума за това. Вие просто не се изразявате така, както съм свикнал.
Като ръководител на пресцентъра, Ан беше свикнала да различава скрития смисъл на думите. Тя усети веднага критиката и завистта в думите на Роджърс.
— И аз не съм свикнал да говоря по този начин — забеляза Худ. — Но съм научил нещо от децата си и Ан ще ме подкрепи в това ми твърдение. Трябва да се приспособяваме. На мен също ми се иска да кажа за рап музиката и за хеви метъла онова, което моите родители говореха за „Бийтълс“. Но трябва да проявяваме търпимост към тези неща…
Изражението на Роджърс показваше съмнение:
— Ти знаеш ли какво е казал за приспособяването Джордж Бърнард Шоу?
— Не — отвърна Худ.
— Той е казал: „Умният човек се приспособява към света, а неразумният се мъчи да го приспособи към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумните“. Аз не обичам рапа и никога няма да ми хареса. И никога няма и да се преструвам, че ми харесва.
— Ами какво правиш, когато подполковник Скуайърс слуша рап? — попита Худ.
— Заповядвам му да престане. Той ми казва, че не съм прав…
— А ти му цитираш Шоу — намеси се Ан.
Роджърс я погледна и кимна.
Худ повдигна вежди:
— Интересно. Е, нека сега да видим дали можем да се разберем по онова, което трябва да се свърши през следващите няколко дни. Първо, по моя график.
Худ скри момчешката си усмивка и щом насочи поглед към екрана на компютъра, се превърна в делови мъж. Ан се опита да предизвика усмивка у заместник-директора, но не успя. Всъщност той рядко се усмихваше и изглеждаше истински щастлив само когато преследваше глигани, тоталитаристи или онези, които поставяха личните си цели по-високо от сигурността на хората.
— В понеделник ще ходя в киностудията „Магна“ — продължи Худ. — А във вторник в парка за забавления „Уолъс“. Децата искат да караме сърф, така че в сряда ще бъдем на крайбрежието, и така нататък. Ще взема клетъчния телефон с мен, за да можете да ми звъннете, ако ви трябвам. Няма да бъде проблем да отида до най-близкия полицейски участък или служба на ФБР, ако трябва спешно да разговаряме по секретна линия.
— Седмицата ще бъде спокойна — каза Ан. Тя бе записала данните от сутрешния доклад на офицера по разузнаването Боб Хърбърт в дневника си и сега потупа корицата му: — Границите в Източна Европа и Средния изток са сравнително спокойни. ЦРУ успя да помогне на мексиканските власти да превземат бунтовническата база в Джалапа без инциденти. В Азия нещата са спокойни, след като едва не се стигна до война в Корея. А украинците и руснаците най-после започнаха преговорите за Крим.