Външните телефонни линии и вътрешната комуникационна връзка в оперативния център бяха свързани с компютъра на Рузки. Освен това имаше електронни подслушващи устройства, фини колкото човешки косъм, прекарани покрай електрическите кабели, във вентилационните канали и под килимите. Всеки микрофон си имаше собствен код в личния му компютър. По този начин Рузки можеше да слуша всеки от разговорите със специални слушалки или да ги записва за прослушване или изпращане по електронен път до министър Догин.
Докато прослушваше отново разговора между Орлов и сина му, Рузки бе останал със здраво стиснати устни. После чу как генерал Орлов нареди на Марев да се включи в разговора на министъра с генерал Косигин.
„Как смее!“ — помисли Рузки.
Орлов беше известен човек. Ярка фигура, назначена на този пост заради славата и чара, необходими, за да бъдат получени пари за оперативния център от министъра на финансите. Но кой беше той, че да поставя под съмнение действията на министър Догин и генерал Косигин?
А сега Рузки слушаше как генерал Орлов, този накичен с ордени псевдогерой, нареждаше на сина си, докато не получи лично от него заповед за предаване, да откаже безпрекословно да предаде сандъците на представителите на министър Догин. Генерал Орлов казваше, че той ще изпрати собствена група от флотското училище, която да конфискува товара.
Макар Никита да прие заповедта, Рузки беше сигурен, че той не е съгласен в сърцето си с нея. Това беше добре. Момчето нямаше да бъде обвинено в предателство и екзекутирано заедно с баща си.
Рузки с удоволствие и сам би извършил убийството. Но министър Догин не би позволил беззаконие в подчиненото си ведомство. Преди центърът да започне оперативната си дейност, министърът бе инструктирал Рузки да го уведомява, за да се свърже той лично с генерал Малик, ако бъде необходимо някоя от заповедите на Орлов да бъде отменена.
Когато генерал Орлов се обади по радиостанцията на майор Ленски — командира на дванадесетчленната група „Чук“ — и му разпореди да се приготвят за полет до Бира, полковник Рузки реши, че е слушал достатъчно. Той набра компютърния код, който го свързваше директно с Министерството на вътрешните работи, и осведоми министър Догин за ситуацията. Догин каза, че ще се свърже с генерал Малик, за да уреди отстраняването на Орлов, и инструктира Рузки да започне да планира поемането на ръководството над оперативния център.
45.
Вторник, 8:35 часа сутринта, на юг от Полярния кръг
Подполковник Скуайърс гледаше равнодушно, докато Иши Хонда проверяваше комуникационното оборудване в раницата си. Докато бяха в самолета, те използваха системата на Ил-76Т, за да говорят с оперативния център. Щом слезеха на земята обаче, щяха да използват миниатюрната черна антена, сгъната в страничния джоб на раницата до самото радио.
Хонда коленичи и разгъна краката и крилата на седемнадесетинчовото в диаметър устройство, като проверяваше дали всички части са опънати напълно. Той включи черния коаксиален кабел на антената в радиото, нахлузи шлема със слушалките и се заслуша в теста на системата за самонастройка и калибриране. После провери микрофона, като преброи на глас от десет до нула, и кимна към Скуайърс, за да му покаже, че всичко е в ред.
След това провери приемника за глобалната позиционираща система — малък уред със светещи цифрови показания, който също се намираше в страничния джоб на раницата. Той изпрати сигнал за една четвърт част от секундата, което щеше да му позволи да се увери, че уредът работи, но нямаше да даде достатъчно време на руснаците да установят местоположението им. На редник Де Вон бяха поверени компасът и висотомерът на екипа и тя щеше да отговаря за достигането до точката на измъкване след приключването на мисията.
Събудил се от дрямката си, сержант Чък Грей проверяваше бойния си костюм „Так III“. Вместо газова маска и пълнители за 9-милиметров автомат, джобовете му съдържаха пластичния експлозив C-4, който им беше необходим за мисията. Преди да се спуснат с парашути на територията на Русия, всички членове на „Защитник“ щяха да навлекат топлите и твърди ръкавици „Номекс“, плътни качулки, термокомбинезони, очила с нечупливи стъкла, кевларени бронирани костюми и бойни боти. После щяха да проверят оборудването на връхните си камуфлажни комбинезони „Так III“, както и алпинистките колани, джобовете на бедрата с осветителни гранати и своите 9-милиметрови автомати „H & K“ и пистолетите „Берета“ с удължени пълнители.