„Още осем часа“ — помисли той. После скръсти ръце върху колана си, изпъна крака и затвори очи. Бяха изминали само седем месеца от времето, когато бе прекарал известно време в армейския научноизследователски център „Нейтик“ до Бостън, преди да постъпи в „Защитник“. Там той бе взел участие в експерименти, предназначени да се създаде материал за униформено облекло, което мигновено изменя цвета си като хамелеон в зависимост от заобикалящата го природа. Бе обличал униформи със светлочувствителни сензори, които регулираха светлоотражателните способности на облеклото. Беше там, докато химиците си играеха с гените на коприната, за да успеят да създадат синтетично влакно, което да променя цвета си автоматично. Бе правил опити да се движи в сравнително обемния, но забележителен електропроводим костюм, съдържащ течни оцветители между пластовете изкуствена материя с електрически натоварени частици, които променяха оцветяването на тъканта в зависимост от това, къде и с каква мощност е приложено електрическото поле. Спомни си как тогава си мислеше, че още преди края на този век камуфлажните костюми, невидимите „Стелт“, танкове и роботи ще направят възможно за Съединените щати да провеждат практически безкръвни войни. И как тогава учените, а не войниците ще стават герои…
Бе изненадан от откритието, че тази мисъл го натъжи, защото никой войник не ставаше такъв от желание да умира. Всички бойци, които някога бе познавал, не просто искаха да изпитат себе си, а бяха готови да рискуват живота си заради страната и другарите си. Без такава опасност, без такава цена и такава трудно спечелена победа той се съмняваше, че някой би ценил толкова много постигнатата свобода.
С тази мисъл и все още звучащия в ушите му глас на Роджърс, Скуайърс потъна в сън с убеждението, че поне винаги ще има детски игри в басейна на базата и понесъл сина си на рамене, той ще го окуражава, а редник Джордж ще пада театрално назад с изненадано лице…
46.
Вторник, 2:06 часа следобед, Санкт Петербург
Няколко часа преди да достигнат руския бряг, Пеги Джеймс и Дейвид Джордж получиха двадесет и седем минути, за да се насладят на чистия утринен въздух на Финландския залив. После влязоха отново в миниподводницата и предприеха втората част от пътешествието си. Времето, което им отпуснаха, беше по-малко, отколкото се искаше на Пеги, но достатъчно, за да може да продължи.
Един час преди да достигнат руския бряг, капитан Райдмън се измъкна от мястото си при перископа и се вмъкна в тясното пространство между командния пост и пътниците си. Пеги и Джордж вече бяха проверили оборудването в импрегнираните раници и се навличаха в руските си униформи. Джордж беше извил очи настрани, докато Пеги нахлузваше тъмносинята си пола, но Райдмън не направи това.
След като тя приключи, Райдмън отвори една черна метална кутия с размери двадесет и пет на двадесет на дванадесет сантиметра, която се намираше до главата му вляво, и прошепна:
— Когато изплаваме, ще ви дам шестдесет секунди да надуете лодката. Прави се с издърпването на това пръстенче. — Той провря пръста си през халката, прикрепена към найлонов конец, и показа дюзите в двата края на сгънатата лодка. — Лодката е с руски отличителни знаци, които отговарят на документите ви. Те показват, че вие принадлежите към подводната група „Аргус“, която действа оттатък залива Копорски. Мисля, че са ви казали това.
— Набързо — отвърна Джордж.
— Как ще го кажеш на руски? — попита Пеги.
Джордж се замисли?
— Медленно — каза накрая триумфално.
— Това означава „бавно“, но все пак е нещо — обратната дума. Капитане, защо само шестдесет секунди? — Тя погледна Райдмън. — Вие няма ли да попълните запасите си от въздух?
— Ние можем да изкараме с тези още поне един час. Достатъчно, докато излезем от руските териториални води. Сега обаче аз ви предлагам пак да прегледате картите. Запомнете района в близост до точката ви на приставане.
Пеги заговори:
— Петровското шосе минава покрай парка. Ние вървим на изток по проспект „Стачек“, после на север към реката, а Ермитажът се намира на изток.
— Много добре — каза Райдмън. — И сигурно знаете за работниците.
Тя го изгледа: