— А военновъздушната отбрана не е ли реагирала на объркващите сигнали? — попита недоверчиво Худ.
— Ние ги пуснахме само за да скрием откъде идва самолетът. Щом вече беше влязъл във въздушния трафик на Русия, нищо повече не изглеждаше необикновено. Нашият екипаж поддържа радиотишина, а когато тръгнат да излизат, ще се обадят на Находка, че отиват до Хокайдо да вземат резервни части за вносните предаватели.
— Още не мога да повярвам, че сме се вмъкнали толкова лесно — каза Худ.
— През последните две години руснаците повече приказват, отколкото действат. Войниците, които работят на радарите, карат удължени смени. И не обръщат особено внимание на съобщенията, освен ако не им се видят съвсем странни.
— Ти сигурен ли си, че е точно затова, а не е някакъв капан. Като например да пуснат мишката да влезе, а после да не й позволят да се измъкне?
— Когато планирахме операцията, сме взели предвид и тази възможност. Но не виждаме разумна причина руснаците да рискуват да пуснат на територията си чужда бойна сила. Истината, Пол, е, че Русия, от която ти се страхуваш, вече не е реалната заплаха.
— Тя обаче все още е достатъчно силна, за да ни изправи на нокти.
— Не възразявам.
Худ се изправи, обади се по телефона на Бъгс Бенет и му каза да свика шефовете на отдели в „бункера“, после отиде в личната си баня, за да се избръсне и измие. Не престана да мисли за Русия и докато се подсушаваше с хавлията. Дали Майк е прав по отношение на тази страна, или те всички се заблуждават и изпадат във фалшива еуфория по отношение на провала на руския комунизъм и Съветския съюз?
И изобщо той наистина ли е провален? Дали това не е само сън, дим и облаци — някакъв междинен период като затишието преди великата ледникова епоха? Дали тъмните сили не са се оттеглили само за да се прегрупират и после да се върнат по-силни и отпреди?
Руснаците не са свикнали на самостоятелност и свобода. Те са били ръководени от диктатори още от времето на Иван Грозни.
„От времето на Иван Грозни…“ — помисли той разтревожено.
Когато се насочи към „бункера“, Худ вече беше убеден, че както и да се развиеха събитията през следващия ден, „Империята на злото“ изобщо още не е загинала…
48.
Вторник, 2:29 часа следобед, Санкт Петербург
По време на първия си полет в космоса генерал Орлов не бе имал възможност да разговаря с Маша и когато се върна, откри, че тя е на ръба на паниката. Бе му казала, че откакто се познават, за пръв път не са разговаряли не ден, а цели три.
Тогава той си бе помислил, че това са глупави женски капризи, които не са му понятни. Но после, когато се роди Никита и тя страдаше от масивен кръвоизлив и не можеше да говори, той разбра каква утеха може да бъде възможността да чуеш гласа на любимия. Ако тогава тя би могла само да му прошепне „Обичам те“, дългите дни на бдение край леглото й щяха да бъдат по-леки.
Затова после той никога не оставяше да мине ден, без да си поговори с нея, и бе изненадан да открие колко силно ги обвързваше и най-краткият разговор. Въпреки че Маша не биваше да знае каква е работата му в Ермитажа, той й беше казал, макар да не бе споделил подробности нито по самата дейност, нито по отношение на хората, с изключение на Рузки. Все пак му беше необходимо да има на кого да се оплаче от полковника.
След като се обади на Маша в 10:30 часа сутринта и каза на разтревожената си съпруга, че „работата върви толкова добре, та даже не знае кога ще се прибере вкъщи“, Орлов бе отишъл в командния център. Искаше да бъде с екипа си, когато ще отбележат средата на първия ден от пуска на центъра.
Рузки също бе дошъл няколко минути след единадесет и двамата с Орлов поеха официално обявените си постове в командния център. Орлов се разхождаше бавно зад плота на компютърните оператори, всеки от които наблюдаваше собствената си секция от разузнавателната дейност. Рузки застана зад ефрейтор Ивашин, наблюдаващ пряката линия с Догин и останалите министри в Кремъл. Рузки беше много по-напрегнат и съсредоточен от обикновено, докато следеше развитието на военните и политически действия. Орлов не считаше, че предстоящото пристигане на двамата разузнавачи от Финландия би могло да го разтревожи толкова, но реши да не му задава въпроси. Обикновено Рузки не обичаше да споделя чувствата си.