В 1:30 часа оперативният център прехвана доклад от станцията на военновъздушната отбрана в Находка до разузнавателната служба на щаба на военновъздушните сили, че радарът им е бил претоварен за около четири минути, но в момента като че ли отново всичко е наред. Докато военновъздушната отбрана проверяваше електронните сигнали на всички самолети в района, за да бъде сигурна, че няма пришълци отвън, Орлов разбра, че объркването е било създадено от берлинския Ил-76Т. Сега той се намираше във въздушното пространство на Русия и се насочваше на запад. Беше на по-малко от час от мястото, където пътят му щеше да се пресече с маршрута на влака, ако наистина това бяха намеренията му.
Той веднага се свърза със смяната на Марев в радиокабината — Григори Стенин — за да го свърже с щаба. Казаха му, че началник-щабът е на съвещание.
— Спешно е — настоя Орлов.
Рузки поиска от Ивашин да му даде слушалките си.
— Нека аз да поговоря с тях — каза той.
Докато Орлов продължаваше да слуша по телефона, Рузки бе свързан с генерал Петров. Орлов видя доволството, което блесна в очите на полковника.
— Генерал Сергей Орлов от оперативния център в Санкт Петербург иска да го свържа с вас — каза Рузки.
— Благодаря ви, полковник — отговори Петров.
След миг Орлов вече можеше да разговаря с него. Като ръководител на разузнавателната операция той изведнъж се почувства твърде некомпетентен… и твърде уязвим.
Орлов му съобщи за самолета 76Т и Петров го осведоми, че вече е изпратил два МИГ-а да го ескортират за кацане или да го свалят. Орлов остави слушалката и се отдалечи, с поглед все още вперен в очите на Рузки.
— Благодаря — каза му генералът.
Полковникът изпъна рамене:
— Няма защо.
— Аз познавам генерала лично, полковник — продължи Орлов.
— Късметлия сте.
— Вие познавате ли го?
— Не.
— Тогава обяснете как… — Въпреки че гласът на Орлов беше тих, той не молеше, а заповядваше.
— Не ви разбирам.
Сега Орлов се увери, че разговорът, проведен преди това с Петров и сега с него, беше една игра. Но нямаше намерение да предизвиква спор на публично място в командния център. При това такъв, който би могъл да загуби.
— Нищо — каза Орлов. — Заемете се със задълженията си, полковник.
— Слушам.
Орлов се извърна, обхванат от съмнението, че дори назначението му тук е било част от една по-голяма игра. Доколкото бе забелязал, Делев, Спански и останалите служители му бяха хвърлили по един поглед. Единственият въпрос сега беше кой от тях му е верен, кой е в играта още от самото й начало и кой като Петров може да е бил включен през последните няколко часа. Размерът на измамата го изненада, но от това не го заболя толкова, колкото от мисълта, че негови приятели биха могли да го изоставят, за да запазят поста си или да се издигнат в кариерата.
Орлов се върна на мястото си зад плота с компютрите, макар че сега положението му не беше същото, както когато го бе напуснал. Силата определено бе преминала в ръцете на Рузки. Орлов знаеше, че трябва да си възвърне позициите. Никога не беше бягал от нещо в живота си и нямаше намерение да се предаде и сега. Но знаеше, че ще трябва да отстрани бързо полковника и при това, без да позволи някой да му попречи. Иначе нямаше да може да се справи с него.
Точно когато Ивашин съобщи на полковника, че местният офицер от разузнаването Ронаш се е обадил в централата в града, Орлов разбра, че има само един начин да го направи.
Рузки взе слушалките и прилепи едната до ухото си. Заслуша мълчаливо, докато сержант Лизичев от местната милиция му разказваше какво е видял Ронаш.
Полковникът изви прикрепения към слушалките микрофон по-близо до устните си:
— Сержант — каза той. — Кажи на Ронаш да проследи тези двамата. Те са точно онези, които искаме. Вероятно ще влязат в метрото. Ако постъпят така, кажи му да се качи с тях и да осигури цивилни, които да ги следят на станцията за прекачване при Технологичния институт. Също да следят на станциите „Гостиний двор“ и Невски проспект. Те вероятно ще слязат на „Невски“ и аз ще посрещна вашите хора там. — Той послуша малко и продължи: — Шалче на червено и жълто райе. Да, ще ги намеря.
Рузки върна слушалките на Ивашин и после се насочи към Орлов. Спря до него и заговори: