— Най-главната ни отговорност е по отношение на „Защитник“ и законите, които се предполага, че всички трябва да спазваме — обади се Кофи.
— Закони, приети от нашите приятели горе на Хълма. А не законите на морала. Ти там направи необходимото, но както е казал Бенджамин Франклин15: „Необходимостта никога не е помагала за сключването на успешна сделка“. — Роджърс погледна Худ. — Ти ме познаваш, Пол. „Защитник“ ми е по-мил и от живота, но по-важно и от двете е да постъпим правилно. А спирането на този влак е правилната постъпка.
Худ слушаше внимателно. Роджърс и Кофи подхождаха към проблема от две различни страни, но и двамата бяха прави. Само че той трябваше да вземе решението и му беше неприятен фактът, че седи тук в комфорт и безопасност, а решава съдбата на седем души, които се намират върху един леден склон на другия край на света.
Той набра кода на Бъгс на компютъра и лицето на помощника му се появи на монитора.
— Да, Пол?
— Сигнализирай на „Защитник“ по сателита и виж дали подполковник Скуайърс е свободен да се обади. Ако не е, разбери кога ще му е удобно.
— Веднага. — Лицето на Бъгс изчезна от екрана.
Роджърс не изглеждаше доволен.
— Какви са ти намеренията, Пол?
— Чарли е командир на място. Искам мнението му.
— Той е професионален войник. Какво мислиш, че ще ти каже?
— Ще трябва сами да се сетим, ако той не може да ни се обади.
— Не можеш да постъпваш така с един войник. Тук не става дума за водачество, а за управление. Единственото, за което би трябвало да се запитаме, е дали подкрепяме „Защитник“, или не. Можем ли да поемем това задължение и да се придържаме към него?
— Можем — отвърна спокойно Худ. — Но след корейската ви мисия аз се върнах малко назад и прочетох онази част от бялата книга, която ти бе написал към доклада на смесената целева група за освобождаването на заложниците, взети от революционната гвардия на Хомейни. Бил си прав по отношение на това, че нашите сили са готови на хартия, но не и на практика. И също така си бил прав да се съмняваш в успешното изпълнение на задачата, ако бъде изпратена авангардна част войници от нашите специални сили, които да се вмъкнат в Техеран преди хората от нашата мисия „Орлов нокът“. Без твоя съвет агентите нямаше да съставят онзи план да ги изведат от международното летище „Мехрабат“ на борда на самолет на швейцарските авиолинии. Защо тогава предложи това?
— Защото измъкването им един по един от скривалището щеше да даде на иранците повече време, за да могат да ги открият — каза Роджърс. — Беше много по-сигурно да се купят самолетни билети за всички и да се измъкнат накуп.
— С кого го направи тогава?
— С Ари Моро, който ни осигури скривалището.
— Твоят резидент — каза Худ. В същия момент на екрана се появи лицето на Бъгс. — Да, Бъгс?
— Бипнах на слушалките в шлема на Хонда. Сега трябва да чакаме.
— Благодаря. — Худ отново погледна Роджърс. — Това не е Виетнам, Майк. Ние не търсим морална или тактическа подкрепа от войниците си там. Ако Скуайърс поиска да продължи, аз ще го подкрепя и ще поема върху себе си всички ритници от страна на Конгреса после.
— Вината няма да е твоя — тихо му напомни Роджърс.
— „Защитник“ е под твое командване — съгласи се Худ. — Но отговорността за нарушаването на параметрите, установени от комисията по разузнаването, е моя.
Бъгс се появи отново:
— Подполковник Скуайърс е включил слушалките си, Пол. Имам връзка с него.
Худ увеличи звука на телефонната връзка.
— Подполковник?
— Да, сър. — Гласът на Скуайърс беше ясен въпреки пукането, предизвикано от снежната буря.
— Какво е вашето разположение? — попита Худ.
— Петима от групата са почти в подножието на склона. Редник Нюмайър и аз се готвим за спускане.
— Подполковник — намеси се Роджърс, — върху вагоните има руски войници. Преброихме десет или единадесет по всички посоки на света.
— Загрижени сме дали трябва да ви оставим да продължите мисията си — каза Худ. — На теб как ти се струва?
— Ами… Стоях тук и оглеждах пейзажа…
— Пейзажа ли?
— Да, сър. Работата изглежда изпълнима и аз бих искал да ни разрешите да продължим.
Худ видя проблясъка в очите на Роджърс. Беше отражение на гордост, а не на триумф.
— Знаете ограниченията си — каза Худ.
15
Бенджамин Франклин (1706 — 1790) — американски държавник, дипломат, писател и учен. — Б.пр.