С изключение на това, че онзи леко се превиваше, за страничния наблюдател изглеждаше сякаш Пеги и руснакът са приятели, хванати за ръце, докато разхождат кучето. Когато стигнаха до Джордж, Пеги потупа с ръка левия джоб на панталона на руснака. После бръкна вътре, измъкна ключовете от колата му и ги размаха пред очите му.
Още с изкривено лице, руснакът посочи към редицата коли в далечния край на парка.
Тя погледна към Джордж, а той кимна, че е разбрал.
— Винаги съм се чудила колко послушни са големите кучета — говореше Пеги, докато вървяха, а кучето пристъпваше зад тях. — Само малките създават неприятности.
Тримата се насочиха към паркираните коли оттатък овалната зелена поляна. Когато стигнаха, руснакът ги заведе до един черен седан само с две врати.
Преди да влезе откъм страната до шофьора, Пеги се обърна към руснака и почука с пръст по колата:
— Хапе ли?
Той поклати глава.
Тя затегна ремъка около китката му и той се вдигна на пръсти от болка.
— Да! — отговори на глас. — Внимавай!
Тя подаде на руснака ключовете и му показа да отвори вратата. Той се подчини и показа с пръст към жабката. Пеги коленичи до колата така, че той да може да седне на седалката и да завърти кръглата дръжка с дясната си ръка. Веднъж наляво, после надясно и накрая с пълно завъртане по часовниковата стрелка жабката се отвори. Вътре имаше газов флакон и превключвателен щифт. От лекциите по вземане на заложници Джордж знаеше, че високопоставените служители, които често ставаха обект на нападения по улиците — богаташи, военни или държавни чиновници — често имаха поставени капани в колите си, които се включваха автоматично в случай на отвличане. В този случай руснакът беше зареден с някакъв вид отровен газ, който щеше да започне да изпълва колата след известно време. Естествено, отвлеченият щеше да знае за това и да задържи дишането си за няколко секунди…
След като руснакът обезвреди устройството, Пеги го издърпа навън за ръката, взе ключовете и ги подаде на Джордж. После му посочи с глава мястото на шофьора.
Джордж заобиколи колата, влезе и запали двигателя, докато Пеги се вмъкна заедно с руснака на задната седалка. Със свободната си ръка тя откачи кучето от каишката и затвори вратата. Санбернарът скочи към прозореца и залая. Пеги не му обърна внимание, защото междувременно намаляваше звука към микрофона на уокмена.
— Провери за подслушвателни устройства — каза тя на Джордж, докато се настаняваше до руснака.
Джордж измъкна от раницата си преносимия локатор и го завъртя из купето и към руснака. Не се чу почукване.
— Чисти сме.
— Добре.
Джордж чуваше шум от гласове откъм слушалките на руснака.
— Мисля, че те му говорят. Може би се чудят защо микрофонът му е замлъкнал.
— Не се изненадвам. Но просто ще трябва да почакат. — Тя погледна Джордж. — Какви са заповедите ти за действие при подобни обстоятелства.
— В наръчника е казано, че ако бъдем разкрити, трябва да изчезнем от погледа им и да се измъкваме от страната.
— На първо място безопасността, а? — иронизира тя. — И в нашия пише същото.
— Става дума за нещо повече от безопасност — възрази Джордж. — Знаем как би им се искало на руснаците…
— Знам. Но кажи какво наистина искаш да направим.
Джордж не се поколеба:
— Да открием какво става в Ермитажа.
— И аз. Значи хайде да видим дали нашият приятел и брадата му не могат да ни помогнат. — Пеги измъкна изпод маншета на ръкава си бръснач и го допря под лявото ухо на руснака.
— Как се казваш?
Руснакът се поколеба и Пеги натисна острието към артерията на врата му:
— Колкото повече се колебаеш, толкова по-силно ще натискам — заплаши го тя.
Руснакът заговори:
— Ронаш.
— Добре, Ронаш — каза Пеги. — Ние ще разберем, ако кажеш на приятелите си нещо кодирано. Затова ще говориш точно онова, което ти казвам аз. Ясно ли е?
— Да.
— Кой отговаря за тази операция?
— Не знам.
— О, я стига!
— Един офицер от частите за специално предназначение — каза Ронаш. — Не го познавам.
— Добре — съгласи се Пеги. — Ето какво ще им кажеш: „Обажда се Ронаш. Искам да говоря с офицера от спецназ“. Когато той се обади, ще ми дадеш микрофона.