Ронаш кимна съвсем леко, за да не се пореже на острието.
Джордж погледна към нея в огледалото за обратно виждане.
— Какво ще правим? — попита той на английски.
— Отиваме в Ермитажа. Ако трябва, ще намерим начин да се вмъкнем, но имам и една по-добра идея.
Когато Джордж изведе колата от паркинга, кучето престана да скача. То просто гледаше след колата и въртеше опашка. След това легна върху тревата и отпусна глава върху лапите си.
„Ето ти я Русия след студената война — помисли Джордж. — Даже кучетата не искат да вършат работа.“
Докато караше към изхода и после покрай канал „Обводний“ и към проспект „Московски“, Джордж продължаваше да се чуди на контрастите и на начина, по който Пеги бе приложила умението си със студена пресметливост. Въпреки че не му се искаше да изпуска командването на мисията, той бе впечатлен от стила й на действие и възможностите за импровизиране. Освен това беше извънредно любопитен и малко развълнуван от желанието да види докъде ще доведе всичко това, макар да се чувстваше вече затънал до гуша във водата и усещаше, че вълната се надига…
53.
Вторник, 10:07 часа вечерта, Хабаровск
Въпреки цялата модерна техника, която му бяха предоставили, Чарли Скуайърс не можеше да разбере защо не бяха ги снабдили с незамъгляващи се очила за нощно виждане вместо тези „мочила“, както ги наричаха помежду си членовете на групата. Потта затопляше и навлажняваше вътрешната страна на стъклата и ако човек си покриеше устата с шала, както се беше опитал да направи и той, влагата се превръщаше в пара и не можеше да се вижда нищо. Ако пък не се покриеше с шала, устните измръзваха, а върхът на носа ставаше напълно безчувствен.
Ако паднеше по тридесетметровия скалист склон, топлината на лицето му нямаше да има голямо значение и затова Скуайърс предпочете да вижда къде стъпва, доколкото това беше възможно в гъсто падащия сняг. Поне склонът се виждаше.
Скуайърс слизаше в двойка с редник Теренс Нюмайър. Единият от мъжете започваше да се спуска по склона, намираше място, където да стъпи здраво, после подаваше ръка и подкрепяше другия, докато слезе до него и по-надолу, за да намери от своя страна опора за краката си. В тъмнината и заледените скали на склона на Скуайърс никак не му се искаше някой да се изтъркаля надолу, въпреки че условията тук не бяха най-лошите, които бе виждал. Веднъж го бяха поканили да участва заедно с израелските „Саярет гиваати“ — елитната разузнавателна бригада — в едноседмично „дяволско“ учение. Упражненията включваха спускане по двадесет и четири метров склон и преминаване през препятствия. В края на учението зелените униформи на войниците бяха станали на парцали не от скалите, а от това, че офицерите през цялото време на учението бяха заливали трениращите не само с арабски епитети, но и със скални отломки. В сравнение с онова спускане, сегашното, независимо от замъглените очила и всичко останало му се виждаше почти като почивен ден на плажа.
На около петнадесет метра от върха и на пет метра вляво Скуайърс чу Сондра да им вика да почакат. Скуайърс погледна надолу и я видя увиснала близо до партньора си — редник Уолтър Пъпшоу.
— Какво има? — извика Скуайърс, след като хвърли бърз поглед към хоризонта. Търсеше дима от локомотива и не можеше да го види все още.
— Залепил се е за скалата — изкрещя в отговор Сондра. — Скъса си панталона на една скала и, изглежда, изпарението отвътре е залепило плата за леда.
Скуайърс извика надолу:
— Редник Хонда, дай ми информация за местоположението на влака!
Радистът бързо разгърна сателитната антена, докато Скуайърс и Нюмайър се промъкваха към Пъпшоу. Офицерът се спря малко вдясно над редника.
— Съжалявам, сър. Изглежда съм попаднал на нещо като ледено острие.
Скуайърс погледна войника, който приличаше на голям паяк, залепнал върху стена.
— Редник Де Вон, издигни се над него и го дръж — заповяда Скуайърс. — Дръж го здраво. Нюмайър, ще използваме нашето въже, за да се опитаме да го освободим.
Скуайърс грабна въжето, което го свързваше с Нюмайър, и го хвърли така, че да попадне върху ръцете на Пъпшоу пред лицето му.
— Пъпшоу, отдръпни лявата си ръка и остави въжето да падне до кръста ти. После направи същото и с дясната.
— Слушам, сър.
Нюмайър и Скуайърс протегнаха ръце, за да го поддържат. Пъпшоу отпусна лявата си ръка от скалата за момент и щом въжето падна надолу, се хвана пак здраво за скалата. После направи същото с дясната и въжето се плъзна надолу до колана му.