Когато се приближи до вратата, Никита извика:
— Сержант Верски, прикрий ни!
— Слушам! — изкрещя в отговор Верски.
Когато стигна предната стена на вагона и се измъкна от кълбящите се облаци сълзотворен газ, Никита отвори очи. Той видя хората на Верски залегнали по корем в снега, готови да стрелят при първия знак за вражески огън. Зад него ефрейтор Фьодоров и още един войник помагаха на обърканите граждани да излязат от влака.
Никита се отдалечи от вагона. Той извика към войника върху покрива, който гледаше към другата страна на влака:
— Редник Чиза, виждаш ли нещо?
— Не.
— Не може да бъде! Гранатите бяха хвърлени откъм онази страна!
— Никой не се е приближавал!
„Това е невъзможно“ — помисли Никита. Тези ръчни гранати бяха хвърлени, а не изстреляни отдалеч. Трябваше да има някой близо до влака. И тогава се досети, че ако е имало някой, в снега трябва да има стъпки.
От дъха му излизаше пара, но Никита затича през дълбокия сняг към локомотива, за да го заобиколи и погледне от другата страна.
62.
Вторник, 10:56 часа вечерта, Хабаровск
Скрит зад една канара с размера на бащиния му едноместен витлов самолет, сержант Чък Грей всъщност не видя как Скуайърс и Нюмайър хвърлиха гранатите си през прозорците на влака. Но когато гордостта по бягане на писта от училището „Вали Стрийм“ в Лонг Айлънд видя как чернотата на нощта преминава в магнезиево бяло, се почувства като стреснат от пистолетен изстрел. Вече бе огледал локомотива и сега бързо заобиколи канарата и с присвити крака и ниско сведено тяло се спусна към него през снега. Видя как Скуайърс и Нюмайър се вмъкват през съответните им прозорци във вагоните. Ослушваше се за отчетливия звук от техните пистолети, но не чуваше нищо, а после видя да излиза дим от задната врата на втория вагон и зърна Нюмайър наведен над връзката между него и тендера. Само миг по-късно червеният вагон беше освободен, а войникът отгоре му започна безпомощна и безразборна стрелба.
Грей почувства гордост заради онова, което беше замислил Скуайърс: ако освен всичко останало и никой не бъде ранен, тази операция щеше да бъде записана в аналите на специалните войски.
„Внимавай, глупако!“ — помисли си той и се хвърли наляво. Разбра, че бе започнал да тича, без да се прикрива при мисълта за успеха на „Защитник“.
Когато беше все още на няколко метра от влака, Грей видя осветен от светлината на фенера кръг и сянка след него да се движат към локомотива откъм другата му страна. Някой заобикаляше отпред. Грей се хвърли към тръбата на инжектора, която беше перпендикулярно насочена към кабината точно под издатината на котела. Сграбчи я и вмъкна краката си странично в кабината, а после пусна тръбата и се приземи приклекнал.
Машинистът се извърна изненадан, а Грей сви лявата си ръка в юмрук и я поднесе под носа на войника. Това му движение бе придружено от ритник в коляното на човека, който падна на пода.
Сержантът не искаше войникът да бъде в безсъзнание, за да може да му помогне, ако срещне трудност с управлението. Но ръчката и спирачката на пода не бяха нещо сложно и след като бутна педала на позиция „Свободно“, той дръпна вертикалния лост към себе си. Влакът бавно тръгна напред.
— Вън! — извика Грей на войника.
Кръглоликият руснак се мъчеше да се изправи, но после се отказа и остана на колене.
Защитникът му махна грубо към прозореца.
— Да. Досвидания! — каза той, като използва единствените руски думи, които знаеше. — Хайде, чупка!
Руснакът се поколеба, а после изведнъж се хвърли към пистолета, привързан към лявото бедро на Грей. Защитникът заби здраво левия си лакът в челото на руснака. Войникът се блъсна в ъгъла на кабината като боксьор, получил изневиделица ъперкът.
— Куче! — изсъска сержантът.
Като вдигна ръчката малко по-нагоре, Грей сграбчи руснака като чувал с брашно и го изхвърли през прозореца с гръб в една от преминаващите покрай влака преспи. Използва момента да погледне назад и видя руските войници, които тичаха след влака. Но стрелбата откъм двата вагона не им позволяваше да се приближат и скоро експресът на „Защитник“ се движеше с три четвърти от максималната си скорост в нощта.