Скуайърс се насочи към задната врата на вагона. Когато беше готов да влезе във втория вагон, за да провери какво прави Нюмайър, главата му изведнъж се изправи рязко от звука на стрелба.
„Откъм локомотива ли е? — помисли той. — Не може да бъде!“ Грей не би стрелял сега към никого. Нали вече се движеха!
Като извика Нюмайър, Скуайърс затича към предната част на вагона, навлезе в черния облак дим, който вятърът вкарваше вътре откъм локомотива, и внимателно започна да заобикаля тендера с въглища.
Времето стигна само за кратък откос, но Никита беше сигурен, че е засегнал американеца. Бе видял как рамото му потръпна назад и върху камуфлажното облекло се появи тъмно петно от кръв.
Никита бързо се придвижи отстрани на локомотива. Изглеждаше като откъснат от останалата част на влака, скрита под облака въглищен дим и бляскащите снежинки. Преди да стигне до кабината, той наведе оръжието си надолу и се промъкна покрай инжекторната тръба към прозореца.
Погледна вътре.
Кабината беше празна. Преди да влезе, очите му я огледаха. Единият от ъглите й беше осветен в оранжево от огъня в пещта…
Когато едно тъмно чело и цевта на беретата се спуснаха откъм покрива, той вдигна поглед нагоре. Никита се наведе встрани от прозореца, но един от куршумите, с които американецът обсипа кабината на локомотива, рикошира и се заби в задната част на дясното му бедро.
Никита изстена и хвана крака си с лявата ръка, докато кръвта напояваше панталона му. Раната го болеше и кракът му беше като изтръпнал, но повече го тормозеше мисълта, задето не бе предвидил, че американецът може да се измъкне през другия прозорец и да се качи върху покрива на кабината.
Въпросът беше какво да прави сега.
Никита се извърна и преместил тежестта на тялото върху левия си крак, закуцука към управлението. Най-важното беше да спре влака и да спечели време за войниците си да го настигнат.
Очите му се движеха от единия към другия прозорец на кабината, той издигна дулото на оръжието си и стегна пръста си около спусъка. Американецът трябваше да се върне и да се опита да подкара влака отново, а единственият начин да влезе тук беше през един от двата прозореца.
В този момент чу нов приглушен и познат звук и кабината избухна в яркобяла светлина.
„Не!“ — Никита стисна очи и политна към задната стена. Гърмежът на осветителната граната бе подсилен от малкия обем на помещението и металните стени на кабината. Той притисна ушите си с длани и изруга собствената си безпомощност. Не можеше дори и да стреля, защото беше заслепен и можеше собственият му куршум да рикошира и да го убие.
„Но това не може да свърши просто така.“ Никита отново се насочи към предната част и се опита да бутне с левия си крак спирачката. Но не можеше да използва десния като опора и като падна на колене, той се опита да дръпне спирачката с лявата ръка. Крещейки от болка, той дръпна ръчката към себе си, но беше бутнат встрани от силен ритник. Никита напразно се опита да сграбчи крака, който го ритна, и ръката му се размаха безпомощно в ярко осветения въздух. Той завъртя оръжието си наляво и надясно, като се надяваше да докосне нечие тяло, да намери целта си.
— Покажи се да се бием! — изкрещя той. — Страхливец!
После светлината изчезна и експлозиите затихнаха. Единственият звук, който се чуваше, беше бученето в ушите и биенето на собственото му сърце.
Като се взираше в тъмнината, лейтенантът видя една фигура свряна в ъгъла. Кръвта бе замръзнала от студа, но той позна раната, видя, че беше направил няколко дупки в дрехата, но само един от куршумите бе попаднал извън бронираната жилетка.
Той вдигна оръжието си към челото на мъжа, точно над очилата, които покриваха голяма част от лицето му.
— Недей! — извика един глас на английски отляво на Никита.
Руският офицер се извърна и видя дулото на берета, насочено към него откъм външната страна на прозореца. Зад него имаше една висока и мощна фигура, облечена също като ранения мъж.