Проклет да е, ако позволи на някакъв незаконен нападател да му диктува какво да прави. Никита бързо извъртя оръжието си с намерение да убива, независимо дали другият мъж ще стреля, или не. Но човекът, лежащ в ъгъла, изведнъж се раздвижи, обхвана с крака тялото на Никита и дръпна назад. Младежът падна по гръб и другият го задържа така, докато мъжът влезе и го обезоръжи. Никита се боричкаше с двамата, но болката в крака не му позволяваше да се изправи. Новодошлият коленичи до Никита, бутна го по гърдите и с ботуша си ритна ръчката на спирачката напред, като по този начин отново увеличи скоростта на влака. Все още застанал върху гърдите на Никита, той измъкна нещо като колан и завърза глезена на здравия крак на Никита към дръжката под прозореца. Руснакът не можеше нито да стигне до спирачката, нито да избяга и за втори път през тази нощ се почувства унижен.
„Тия двамата са го измислили, докато са били върху покрива на кабината — помисли той с горчивина. — А аз влязох в капана им като абсолютен новак.“
— Приемете нашите извинения, лейтенант — заговори мъжът на английски, когато се изправи и вдигна очилата върху челото си.
В кабината се вмъкна трети мъж, след като извика нещо и му отговориха, че може да влиза. Той също се вмъкна през прозореца.
Новопристигналият се вгледа в раната на колегата си на светлината откъм пещта, докато другият мъж — очевидно ръководител на групата — се наведе да види раната на Никита. Когато направи това, Никита се пресегна с лявата си ръка и отново се опита да бутне лоста на спирачката. Водачът го сграбчи за китката и руснакът се опита да го ритне със свободния си крак, но болката беше твърде силна.
— За страдание не дават медали — каза мъжът на Никита.
Докато Никита лежеше задъхан, водачът измъкна празна кожена торбичка от един от джобовете на бедрото си, използва малък нож, за да отреже от нея една лента, и стегна бедрото му малко над раната. Друга лента използва, за да завърже ръцете му към една метална кука върху пода на кабината.
— След няколко минути ще напуснем влака — продължи мъжът. — Ще те вземем и ще се погрижим да получиш медицинска помощ.
Никита не разбираше изобщо какво му казва, нито пък го интересуваше. Тези мъже бяха врагове и по един или друг начин той щеше да им попречи да направят онова, което бяха намислили.
С ръце зад гърба си, той използва ноктите, за да измъкне камъка от пръстена с емблемата на полка, който носеше на пръста си. Той беше конструиран така, че когато камъкът се измъкне, под него изскачаше едносантиметрово острие. И след като никой не го гледаше в ръцете, той започна да прерязва кожената каишка.
65.
Вторник, 4:27 часа следобед, Санкт Петербург
След като се провряха между стачниците, Пеги и Джордж се вмъкнаха в тоалетните на Ермитажа и смениха дрехите, в които бяха облечени, с джинси, отпуснати ризи и маратонки „Найк“, които бяха много модни сред руските младежи. Напъхаха униформите си в раниците и тръгнаха хванати за ръка по широкото стълбище към първия етаж, където се намираше голямата колекция от западноевропейското изкуство на музея.
Една от скъпоценностите на тази колекция бе „Мадоната“ на Рафаело, нарисувана през 1502 година. Кръглата рисунка е с диаметър от 17,5 сантиметра, обградена с орнаментална златна рамка със същата ширина, и представлява Мадоната в синя дреха, седнала пред хълмиста долина, прегърнала пред гърдите си младенеца Исус.
Пеги и Джордж пристигнаха в залата малко преди времето, когато трябваше да дойде Волков. Пеги се правеше, че разглежда другите картини, но всъщност с крайчеца на окото си наблюдаваше платното на Рафаело. Джордж, който никога не беше виждал снимката на шпионина, държеше леко ръката й, а очите му се местеха от картина на картина. Понеже това не беше дланта на съпругата му, той се чувстваше донякъде виновен от това, че изпитва удоволствие от докосването на Пеги и топлината на пръстите й. Когато мислеше колко смъртоносно може да бъде нейното докосване, той изпитваше още по-голямо вълнение.
Точно в 4:29 часа ръката на Пеги се напрегна, макар че нищо в позата й не се промени. Джордж погледна към картината на Рафаело. Един мъж с ръст около метър и осемдесет и пет вървеше бавно по края на залата и се насочваше към картината. Беше облечен с отпуснати бели панталони, кафяви обувки и леко синьо яке. Когато той приближи картината, Пеги стисна ръката на Джордж по-силно. Руснакът пресече помещението и се насочи към дясната, а не лява страна на картината.