Пеги леко дръпна Джордж, двамата се обърнаха и бавно се насочиха към вратата. Тя сега го държеше под ръка с двете си ръце и като че ли се опираше на него. И през цялото време очите й оглеждаха помещението, но бавно, сякаш разглеждат картините и стените, за да не привлича внимание. Всички други хора, които се намираха тук, се движеха или разглеждаха картините, с изключение на един нисък мъж с измачкани кафяви панталони. Кръглото му лице не изглеждаше на място тук — като черен облак сред слънчев ден…
Пеги спря пред картината „Светото семейство“ на Рафаело. Тя посочи към Йосиф и Мария, като че ли разказва нещо.
— Има един мъж с кафяви панталони, който, изглежда, наблюдава Волков — прошепна тя.
— Аз видях само жената.
— Къде?
— Тя стои в съседната зала. Там, където са картините на Микеланджело. Чете пътеводителя си с лице насам.
Пеги се направи, че киха, за да може да се обърне настрани от картината. Видя жената, вперила очи в книгата, въпреки че държеше главата си твърде изправена и явно наблюдаваше Волков с периферното си зрение.
— Добър капан — каза Пеги. — Прикрили са двата изхода. Но това още не означава, че знаят кои сме.
— Може би затова и са изпратили Волков. Използват го за примамка. А той ти подаде знак, за да разбереш.
Мина минута и като погледна часовника си, Волков започна да се отдалечава от картината. Кръглоликият тръгна подир него, но жената се извърна само съвсем малко. Начинът, по който беше застанала, още й позволяваше да вижда помещението. Кръглоликият спря.
— Защо тя продължава да наблюдава? — зачуди се Пеги на глас, докато двамата с Джордж се насочиха към следващата картина.
— Може би нашият приятел Ронаш ни е описал.
— Възможно е. Хайде да се промъкнем покрай нея и да видим какво ще стане.
— Това е глупаво. Кой ще ни пази в гръб…
— Сами ще трябва да се пазим. Ти тръгни след Волков, а аз ще мина покрай жената. Ще се срещнем на гарата пред главния павилион. Ако някой от нас го закъса, другият ще се измъкне. Ясно?
— В никакъв случай.
Пеги отвори собствения си пътеводител.
— Виж какво — тихо, но твърдо заговори тя. — Някой от нас трябва да се измъкне и да докладва какво се е случило. Да опише тези хора и да ги отстрани. Не разбираш ли, че така трябва!
Джордж се замисли.
„Ето какво е разликата между защитника и агента. Единият е член на група, а другият — самотен вълк.“ В случая обаче самотният вълк имаше право.
— Добре. Съгласен.
Пеги вдигна очи от пътеводителя си и посочи към залата с картини на Микеланджело. Джордж кимна, погледна часовника си и я целуна набързо по бузата.
— Късмет — каза той и се насочи в посоката, в която бе тръгнал Волков.
Докато Джордж се приближаваше към кръглоликия, чувстваше нещо като взаимно привличане. Той бе вдигнал глава и търсеше Волков сред тълпата в галерията на Рафаело, оформена по същия начин като онази, която се намира във Ватикана. Когато мина покрай великолепните стенописи, не можа да види нито кръглоликия, нито Волков…
— Одну минуту, пожалуйста — каза някой зад гърба му. — Момент, моля.
Джордж се обърна и мускулите му се напрегнаха, когато видя да се приближава кръглоликият. Разбра думата „моля“ и видя насочения към него пръст на мъжа. Нямаше представа накъде може да тръгне разговорът им.
Той се усмихна любезно, когато изведнъж иззад гърба на кръглоликия се показа Волков. Беше свалил якето си и го държеше в ръка. Затова Джордж го беше изпуснал от погледа си. С едно бързо движение той го уви около врата на кръглоликия, докато гледаше към Джордж.
— Да те вземат дяволите, Погодин! — изкрещя Волков със зачервено от усилието лице.
Двама души от охраната се затичаха към него с притиснати до устните си радиостанции, по които викаха други на помощ.
— Бягай! — изръмжа Волков на Джордж.
Защитникът забърза обратно към залата на западноевропейското изкуство. Той погледна през рамо, за да види дали Пеги също ще се върне, и забеляза, че както партньорката му, така и другата жена бяха изчезнали. Когато погледна отново към Волков, Погодин вече беше извадил малък пистолет от вътрешния джоб на сакото си. Преди Джордж да се помръдне, Погодин беше насочил пистолета си и стреля към нападателя си.