Изстрелът беше само един, но руснакът падна първо на колене, а после по гръб и около него се образува локва кръв. Джордж бързо се обърна и като устоя на желанието да тръгне след Пеги, за да се увери, че нищо не й се е случило, се насочи към величественото Театрално стълбище и заслиза надолу.
Когато тръгваше, Джордж имаше усещането за още един чифт очи, които го гледаха изпод арката в южния край на галерията. Тренирани очи на човек от спецназ, остри и хищни като на ястреб…
66.
Вторник, 11:47 часа вечерта, Хабаровск
Той се движеше като сянката на Питър Пан — неясна форма, едва видима на фона на тъмната земя и черното небе наоколо му.
Матовочерното, с почти безшумни двигатели и гладък закръглен фюзелаж москито почти не отразяваше светлина и беше покрито с поглъщащ радарните излъчвания материал. Освен безшумността на двигателите, бронираните кресла със здрави подпори за раменете на екипажа, тапицирани със специални поддържащи възглавници, и шлемовете на двамата пилоти също бяха матовочерни, така че да не могат да бъдат видени дори силуетите им в кабината.
Хеликоптерът преминаваше незабелязано над бетонните сгради на малките градчета и дървените или каменни къщи на селата. Вътре в кабината радарът и цветният топографски монитор, работещи в унисон с АКИПВК — автопилот за компютърно изображение на пътя с възможност за корекция — позволяваха на пилота да се съобразява с внезапните промени и да избягва други летателни машини, които биха могли да ги забележат, или да променя курса, за да заобикаля върхове с височина, по-голяма от шестте хиляди метра, на която се движеха.
Един английски кораб в Северния ледовит океан бе прехванал радиовръзка от Москва към Бира, с която се заповядваше да бъдат изпратени самолети, за да пресрещнат влака. Бързото пресмятане с бордовия компютър, направено от втория пилот Йовино показа, че самолетите ще стигнат до влака точно когато москитото ще се отдалечи. При положение че руснаците не бъдат подпомогнати от попътен вятър, а москитото бъде забавено от насрещен, те щяха да се разминат, без изобщо да бъдат забелязани.
Освен ако не се забавят заради нещо — беше коментарът на пилота Карс. В такъв случай той имаше заповед да прекъсне мисията и да се насочи към Японско море. Решенията на военновъздушните сили за изтеглянето на ударната група не се влияеше от чувства, а от възможностите на резервоара с гориво на москитото.
— Пристигаме — каза Йовино.
Карс погледна топографския дисплей. Картината върху тридесетсантиметровия екран се движеше, командвана от сателити и препредавана чрез компютрите на Пентагона. Върху екрана се виждаха обекти с големината на клони от дървета.
Когато хеликоптерът се спусна ниско върху гладко заобления връх на хълма и навлезе в долината, върху компютърната карта се показа изображението на железопътната линия.
— Преминавам на РПВ — каза Карс. Реалният поглед от въздуха означаваше, че той вече, вместо да използва тактическите екрани, ще гледа през прозореца.
Карс вдигна поглед от екраните пред себе си и погледна през сензора за нощно виждане с широкообхватен скенер за инфрачервени лъчи. На около километър и половина отпред той видя огън върху снега и събрани около него хора. Това трябва да бяха изоставените от влака войници и граждани.
Той докосна бутона до проекционния дисплей. Всички членове на „Защитник“ притежаваха специален локаторен сигнал, вграден в токовете на обувките си. Той потърси пулсиращите им светлинки, които трябваше да се появят ясно върху компютърното изображение на картата на местността, намиращо се над главата му. В един район блеснаха три червени светлинки и четири в друг.
Карс повдигна поглед. Зад високите хълмове в далечината той видя облаци дим, издигащи се към небето. Три от сигналите идеха оттам.
— Превзели са влака — каза той.
Йовино набра координатите и погледна топографския дисплей.
— Мястото на изтегляне е на две цяло и двадесет и пет стотни километра на северозапад от сегашната ни позиция. Очевидно групата се е разделила.
— Как сме с времето? — попита пилотът.
— Петдесет и три секунди преди графика.
Карс започна да се спуска, като едновременно с това насочваше москитото на северозапад. Хеликоптерът се плъзгаше като шейната, на която обичаше да се пързаля Карс, когато беше дете. Въздухът наоколо му се разтваряше леко и чисто, а тихият шум на двигателите подсилваше това усещане.