Пеги обаче знаеше, че няма да й позволят да бяга още дълго. Сега, когато двамата с Джордж вече бяха забелязани, изходите щяха да бъдат затворени за тях, след това коридорите, а накрая и галериите. И тогава наистина щяха да бъдат в безизходица. Но Пеги щеше да бъде последната глупачка, ако позволеше на руснаците да определят времето и мястото на сблъсъка.
Онова, което трябваше да направи, бе да ги обърква, докато се измъкне оттук или в краен случай, докато отвлече вниманието им от редник Джордж. И най-добрият начин за това беше, като започне с любителката на изкуството, която я следеше.
Пеги се чудеше какво ли би станало, ако предложи себе си на тази жена по такъв начин, че онази да не може да се откаже от залавянето й, преди още наоколо да са се събрали достатъчно на брой руснаци, които лесно биха могли да я арестуват.
Като се извърна рязко от картината на Тинторето, Пеги тръгна бързо, почти тичешком към главното стълбище.
Жената я последва, като се стремеше да не изостава.
Пеги бързо зави зад ъгъла на галерията и стигна до великолепното стълбище със стени от жълт мрамор и две редици от по десет колони. Когато започна да слиза, англичанката се промъкна бързо през гъстата следобедна тълпа от посетители и се насочи към партера.
И тогава точно по средата на стълбището падна…
69.
Вторник, 11:55 часа през нощта, Хабаровск
Оставаха две минути до мига, когато Скуайърс беше планирал да спре влака, когато руският офицер се обади:
— Цигара?
Защитниците стояха в кабината на локомотива и прибираха оръжието си и Скуайърс погледна надолу.
— Ние не пушим — каза командирът на „Защитник“. — Такава е новата войска. Ти нямаш ли си цигари?
Руснакът не разбра.
— Цигара? — отново каза той. Използва брадата си, за да покаже към левия джоб на куртката си.
Скуайърс бе погледнал през прозореца, защото влакът навлизаше в плавен завой. Той свали очилата за нощно виждане върху очите си.
— Нюмайър, я виж дали не можеш да помогнеш на този човек.
— Слушам.
Като остави ранения сержант Грей в ъгъла, Нюмайър се наведе над руснака. Бръкна в джоба на офицера и измъкна смачкана кожена кесия с тютюн, стегната с ластик. Под ластика беше пъхната стоманена запалка с инициали на кирилица и гравиран портрет на Сталин.
— Трябва да е антика — каза Нюмайър, като се вглеждаше в гравюрата на слабата светлина в кабината.
После Нюмайър отвори кесията, намери няколко увити цигари и извади една. Никита изплези език и Нюмайър постави цигарата в края му. Руснакът дръпна цигарата между устните си и вдъхна дима, когато Нюмайър му подаде огън от запалката.
После американецът затвори капачката на запалката и стегна кесията с ластика.
Никита изпускаше гъсти кълба дим от ноздрите си. Нюмайър се наведе, за да постави всичко на място в джоба. Докато защитникът беше наведен над пленника, Никита изведнъж се прегъна рязко напред и удари с челото си Нюмайър в главата.
Войникът падна назад със стон и изпусна кесията. Руснакът седна, сграбчи я и я хвърли между лостовете на спирачката. Тогава, докато Нюмайър се пресягаше да ги извади оттам, Никита бързо дръпна железния лост.
Кожената кесия и запалката, която баща му беше подарил, попаднаха между зъбните колела и ги блокираха. Лостът повече не можеше да се помръдне в обратната посока.
— Мамка му! — извика Скуайърс, когато Нюмайър падна назад и се задържа за ръката му.
Руският офицер се примъкна до лоста на спирачката и се опита да го дръпне в обратна посока, но той бе заклинил.
— Мамка му! — извика и той.
Тогава Скуайърс погледна назад. Премести поглед от унилото изражение на леко раздалечените очи на руснака към Нюмайър. Редникът изобщо не обръщаше внимание на болката в главата си, където вече се надигаше голяма цицина. Той натискаше с коляното си гърдите на руснака и гледаше виновно.