— Много съжалявам, сър.
„Е, добре де, дяволите да го вземат! — помисли Скуайърс. — Това руско копеле направи онова, което беше длъжно, и го направи добре!“
Но сега влакът се движеше бързо и увеличаваше скоростта си, след като излезе от завоя и се насочи към моста. Нямаше време да вдигнат Грей и руснака и да скочат, преди да стигнат до него. Пък и имаха само две минути до момента, когато локомотивът щеше да престане да съществува.
Скуайърс скочи назад към прозореца и погледна към линията. На хоризонта видя нещо, което приличаше на тялото на голям скакалец, защото с очилата си го виждаше в зелено. Явно това беше летателният апарат за изтеглянето им, макар че не приличаше на нито един от хеликоптерите, които някога беше виждал. Веднага разбра, че е от типа „слабо забележими“ поради формата и цвета му. Почувства се поласкан. Дори Муамар Кадафи не е бил глезен с дебют на самолет „Стелт“, въпреки че те всички бяха поставени в готовност, когато Рейгън и Уинбъргър пресякоха неговата „смъртоносна линия“ в залива Сидра и събраха очите на Триполи през 1986 година.
Хеликоптерът идваше към тях бързо и летеше ниско. Снеговалежът бе спрял напълно, видимостта беше добра и вероятно пилотът скоро щеше да разбере, че влакът няма да може да спре. Въпросът беше дали ще имат достатъчно време да ги измъкнат по някакъв друг начин.
— Нюмайър — извика Скуайърс. — Помогни на Грей да се качи върху покрива. Оттам ще се измъкваме.
— Слушам.
Като се надигна от руснака, Нюмайър избягна странно втренчения му поглед и се надвеси над Грей. После приклекна и внимателно помогна на сержанта да се облегне на рамото му. Раненият се стараеше да се държи здраво, докато Нюмайър се изправяше. После редникът погледна тревожно, когато Скуайърс подпря руснака върху гърдите си.
— Тръгвай! — каза Скуайърс на Нюмайър и показа с глава към вратата. — Аз ще се оправя.
Нюмайър неохотно ритна вратата, стъпи на перваза на прозореца и внимателно помогна на Грей да се изкачи върху плоския покрив на кабината.
Като сграбчи руснака за косата, Скуайърс посегна назад, развърза каиша, с който го беше приковал за пода, омота го здраво около китките на ръцете му и го дръпна към вратата.
70.
Вторник, 4:56 часа следобед, Санкт Петербург
Когато видя изненадващото завъртане на шпионката върху стълбището, Валя помисли, че тя има намерение да стреля по нея и инстинктивно започна да се навежда. Но щом разбра, че шпионката всъщност пада, тя се стегна и хукна надолу. Винаги се бе изненадвала колко много неща могат да се научат от един ранен или умиращ човек. Обикновено тогава хората ставаха невнимателни или пък замайването ги караше да казват неща, които понякога бяха твърде важни.
Хората наоколо се изплашиха, но останаха настрани, докато жената се търкаляше надолу по останалите двадесетина стъпала. Като че ли беше ударила рамото и главата си, когато стигна долу и се превъртя ужасяващо настрани. Тя лежеше свита и стенеше като едва движеше краката си, докато наоколо й се събираше тълпа от посетители. Някой повика човека от охраната на помощ, а двама други коленичиха до нея. Единият съблече якето си и внимателно се опита да го подпъхне под главата й.
— Не я пипайте! — извика Валя. — Отдръпнете се!
Рускинята стигна края на стълбището и измъкна пистолет с късо дуло от кобура над коляното си.
— Тази жена е издирван криминален престъпник. Оставете ние да се погрижим за нея.
Руснаците бързо се дръпнаха встрани. Чужденците видяха пистолета и също се отдалечиха.
Валя се наведе над Пеги. После вдигна очи към събраните наоколо:
— Казах да се махате! — изсъска Валя и махна с ръка. — Хайде!
Последните зяпачи се отдръпнаха и Валя отново погледна към Пеги. Очите на шпионката бяха затворени, дясната й ръка се намираше свита в юмрук под гърдите до бузата й, а лявата лежеше безжизнено встрани.
Валя не се интересуваше, че тя може да има нещо счупено или вътрешни кръвоизливи. Като постави пистолета под брадичката на жената, тя я обърна по гръб.
Пеги трепна, а устните й се свиха в израз на болка, но след това отново се отпусна.
— Много неприятна случка — заговори Валя на английски. — Разбираш ли ме?
С явно усилие Пеги кимна леко.