— Качват се върху покрива на локомотива! — Гласът на Хонда беше загубил спокойствието си. Сега Роджърс чуваше в думите му нещо като страх или даже ужас. Това нещо се движи като торпедо по релсите.
— Не могат ли да скочат? — попита Роджърс.
— Не, сър. Влакът вече е върху моста и от него няма изход, освен право надолу на около двеста метра. Виждам Грей… Мамка му! Извинете, сър. Нюмайър тъкмо го издърпа върху покрива на кабината. Сержантът се движи, но като че ли е ранен.
— Как е ранен? — разтревожи се Роджърс.
— Не мога да кажа. Летим много ниско, а и той лежи. Сега виждам… Не знам кой е този… Руски войник май. И той е ранен. На крака му се вижда огромно петно кръв.
— Какво прави руснакът? — попита Роджърс.
— Нищо. Подполковник Скуайърс го подава на Нюмайър. Дърпа го за косата. Нюмайър се опитва да пъхне ръцете си под мишниците на руснака. Той май нещо се дърпа. Изчакайте, сър.
В хеликоптера се чуха гласове и редник Хонда замълча за няколко секунди. Роджърс не можеше да разбере нищо от разговора. После чу гласа на Сондра в близост до микрофона:
— Тогава да изхвърлим дрехите или оръжие. Ще компенсираме товара.
Очевидно Скуайърс имаше намерение да вземе руснака на борда и пилотът с право се тревожеше. Ризата на гърба на Роджърс залепна от пот.
Хонда се обади отново:
— Пилотът се тревожи заради допълнителните килограми и за времето, което ще е нужно за изтеглянето им на борда. Ако не се опита да ги вземе, тук ще избухне революция.
— Редник — прекъсна го Роджърс. — Заповедите на пилота са такива, а той също се тревожи за своя екипаж. Разбрахте ли ме?
— Да, сър.
Това бяха най-тежките думи, които би си помислил да изрече някога Роджърс, и Худ стисна с ръка рамото му, за да покаже, че го подкрепя.
— Тялото на руснака е вече навън — продължи да говори Хонда. — Но изглежда като труп.
— Но не е мъртъв, нали?
— Не. Ръцете и главата му се движат.
По линията отново настъпи тишина. Роджърс и Худ се спогледаха, забравили и прекъснатата отпуска, и субординацията в момента, когато им се налагаше да изстрадат заедно това изчакване.
— Вече виждам подполковника. Той се е навел от прозореца и е сграбчил дрехата на руснака пред гърдите му. Показва… Показва към кабината и прекарва пръста си под гърлото.
— Управлението не работи — досети се Роджърс. — Това ли иска да каже?
— Така мислим и ние. Изчакайте, сър. Сега ще преминем над влака. А после май… Да, сър!
— Какво?
С нарастващо вълнение в гласа си Хонда отговори:
— Сър, пилотът ни каза да спуснем стълбата. Имаме осемдесет секунди да вдигнем момчетата.
Роджърс най-после успя да си поеме дъх. И с всяко вдишване гледаше към цифрите на компютърния часовник, които отлитаха невъзвратимо…
72.
Вторник, 11:57 часа през нощта, Хабаровск
Москитото се появи отгоре внезапно като градоносен облак — черен, могъщ и тих. Скуайърс проследи с очи хеликоптера, когато премина над локомотива и въглищния тендер, после спря, завъртя се на 180 градуса и започна да се приближава леко към тях.
Стълбата падна бързо и Сондра слезе на няколко стъпки по нея. Хванала здраво една от стъпенките, тя се наведе с протегната ръка, готова да помогне.
— Хайде! — извика тя.
— Нюмайър! — изкрещя Скуайърс, надвиквайки шума на машината.
— Да?
— Пусни руснака и подай Грей. След него тръгвай и ти!
Нюмайър се подчини без колебание. Както всеки друг екип от специалните войски, и хората от „Защитник“ бяха обучени да се подчиняват веднага и безпрекословно на заповедите по време на кризисна ситуация, независимо дали те противоречаха на инстинкта, или чувствата им. После, когато щеше да премисля отново и отново тази ситуация, Нюмайър щеше да си спомня всеки миг от процеса, независимо дали лежи в леглото си, работи или разговаря с психоложката Лиз Гордън. Сега обаче той направи това, което му заповяда подполковник Скуайърс.
Като пусна руснака, Нюмайър подложи рамото си под Грей. Хеликоптерът застана точно над главата му и пилотът го спусна още малко надолу, за да изравни последната стъпенка на стълбата с коленете на Нюмайър.
Редникът постави стъпалото си върху втората стъпенка и започна да се издига. Щом достигна до обсега на ръката й, Сондра и редник Пъпшоу хванаха и вмъкнаха Грей в машината. Докато помагаше на Пъпшоу да вмъкне сержанта и протягаше ръка към Нюмайър, Сондра не отделяше очи от подполковник Скуайърс.