Косъмът и прахта бяха привлечени от статично електричество. Това означаваше, че нещо в монетата създава електростатично напрежение. С яростно стиснати устни, Рузки се изправи и се върна в оперативния център. Предавателят в монетата не беше много мощен. Който и да го прослушваше, трябваше да се намира на неколкостотин метра от музея. Записите от камерите за оглед трябваше да покажат на Рузки кой може да е той, а после щеше да се оправи с шпионина.
7.
Неделя, 9:00 часа сутринта, Вашингтон
Майк Роджърс премина весело през главния вход на оперативния център. След като поздрави въоръжената охрана, седяща зад пропуска, и получи паролата за деня, Роджърс забърза по коридора на административния етаж, където в бившите канцеларии на евакуационния екип се намираха кабинетите на ръководството. Както и Пол Худ, Роджърс предпочиташе да бъде долу, в новите подземни помещения, където се вършеше истинската работа на оперативния център.
До асансьора имаше друга въоръжена пазачка и след като каза паролата, Роджърс бе допуснат до кабината. За достъп в оперативния център бе избрана архаичната и по-евтина система с охрана и пароли вместо авангардните системи за безопасност, с които се пазеха останалите агенции, тъй като идентификацията с пръстови отпечатъци бе опорочена от изработвани с компютри и лазер отпечатъци върху пластмасови ръкавици, а гласовете можеха да бъдат подправени със синтезатор. Въпреки че Роджърс познаваше пазачката от близо шест месеца и знаеше имената на съпруга и децата й, той нямаше да бъде допуснат, без да знае паролата. Ако се опиташе да влезе, щеше да бъде арестуван. А ако се съпротивляваше, можеше и да бъде застрелян. В оперативния център прецизността, компетентността и патриотизмът се поставяха над приятелството.
Когато се появи в сърцето на оперативния център, наричано „кошарата“, Роджърс се промъкна през бъркотията от обособени работни места към работните помещения, откъдето се водеше дейността. За разлика от канцелариите горе от тукашните помещения можеше да се получи достъп до разузнавателните източници, като се започне от сателитни снимки и директна връзка с резидентите по цял свят и се стигне до достъп до компютри и бази данни, които можеха да предвидят съвсем точно каква ще бъде например оризовата реколта в Рангун след пет години.
Докато шефът го нямаше, Роджърс използваше кабинета на Худ. Той се намираше до заседателната зала, която наричаха с обич „бункера“. „Бункерът“ бе заобиколен със стена от електромагнитни вълни, които го предпазваха от каквото и да било електронно проникване. Носеха се слухове, че микровълновата радиация предизвиква стерилитет и лудост. Затова психоложката на центъра Лиз Гордън полушеговито твърдеше, че това обяснява голяма част от държанието на хората между тези стени.
Възбуден и изпълнен с енергия въпреки прекараните до късно през нощта часове в града снощи, Роджърс набра кода върху устройството до вратата на кабинета на Худ. Вратата се отвори, светлините се запалиха и за пръв път от шест месеца насам Роджърс се усмихна доволно. Най-после ръководеше оперативния център.
Въпреки това той знаеше, че не е напълно прав по отношение на Худ. Той си имаше недостатъка да бди над всички като квачка, както бе казала Ан, но иначе директорът беше добър човек. Добронамерен и още по-важно, бе много способен ръководител. И успяваше да разпределя отговорностите много ефикасно между относително самостоятелни специалисти като Марта Макол и Лоуъл Кофи, Мат Стол и Ан Фарис. Но Роджърс все пак считаше, че оперативният център трябва да бъде ръководен от волята на един човек, така както ФБР по времето на Хувър. Трябваше да бъде управляван от някой, който не би се съветвал с ЦРУ или Националния съвет за сигурност, преди да действа, а само би ги уведомявал за работата си постфактум. След като предотврати войната в Корея и потенциалната заплаха от бомбардиране на Япония, той бе започнал да вярва, че оперативният център се нуждае по-скоро от агресивни, а не реактивни действия в световен мащаб.
„Което ще бъде една от причините да престанем да бъдем анонимни“ — помисли Роджърс. Но имаше достатъчно време да се направи нещо по този въпрос… Нещо пасивно… Като например подаване на информация за пресата. Или нещо драматично. Като например изпращане на „Защитник“ в мисии, подобни на онези, създали на израелските командоси авторитета, от който толкова се бояха и уважаваха противниците им. Мисии, които да не бъдат приписвани на други организации, като последната атака върху ракетната площадка в Северна Корея — за която бе казано, че била извършена от южнокорейците.