— Да, ама аз не мога да се притеснявам заради техните страхови проблеми — намуси се Роджърс. — На мен ми е необходимо групата да бъде там. Върни се и им кажи, че не става дума за някакъв сблъсък. Това си е обикновено разузнаване.
— Разузнаване — замислено проговори Кофи. — Те никога няма да повярват. И аз не го вярвам. Тоест какво всъщност ще разузнаваме?
— Накъде са се отправили войниците и какво точно пазят.
— За тази цел ще трябва да се влезе във влака. Това ще е разузнаване от доста близко разстояние. Ами ако онези усетят защитниците? Какво ще кажем тогава на сенаторите? Ще се предаваме ли, или ще се бием?
Роджърс отвърна упорито:
— „Защитник“ не се предава.
— Тогава забрави за моето връщане в комисията.
— Добре — омекна Роджърс. — Кажи им, че няма да прибегнем до нещо повече от димни гранати и сълзлив газ. Само ще приспим войниците и никой няма да бъде наранен.
— Пак не мога. Не мога да кажа подобно нещо на комисията.
— Тогава ги излъжи. По дяволите, Лоуъл, даже и с тяхното разрешение ние пак нарушаваме международното право.
— Вярно е. Но ако ни усетят, тогава ще запари под задника на Конгреса и нас ще ни разпънат на кръст. Знаеш ли колко национални и международни закони и договори ще бъдат нарушени на практика с тази акция, която предлагаш? Само дето никога няма да могат да те затворят за подобно нещо. Но пък ще прекараш останалите четиридесет години от живота си по съдилищата да се оправдаваш за всяко от повдигнатите обвинения.
Роджърс се замисли за миг.
— Ами какво ще стане, ако кажеш на комисията, че всъщност действията ни не са насочени против руското правителство?
— На територията на Русия ли? Че против кого тогава са насочени?
— Мислим, че някакъв престъпник, намиращ се на висок, много висок пост, се е обвързал с наркобароните.
— Тогава защо не кажем на руснака? — попита Кофи. — Ако той ни беше поканил…
— Не може. Президентът Жанин след изборите не е достатъчно стабилен, за да може да се разправи с противопоставящата му се фракция.
Кофи обмисли новата информация.
— Престъпник на висок пост, казваш. Достигнат по изборен път ли?
Роджърс поклати глава:
— Не, назначен от предишния президент и който със сигурност ще бъде изхвърлен от мястото си, когато Жанин научи за козните му.
Кофи замислено задъвка бузата си.
— Виж, това заедно със съмнението за наркотиците може да свърши работа. Конгресът обича да наказва лошите. Ами президентът? Той с нас ли е по този въпрос, или действаме сами?
— Пол му е казал какво предлагаме да се направи. Той не е харесал твърде идеята, но го сърбят ръцете да цапардоса някого за онова, което се случи в Ню Йорк.
— Тогава значи Пол е съгласен с теб.
— Да. Доколкото ти успееш да получиш одобрението на комисията по разузнаването на Конгреса.
Кофи кръстоса крак върху крак и разклати нервно горния.
— Предполагам, че ще използвате нещо друго, а не старлифтъра, за да вкарате „Защитник“ в територията.
— Изкарахме от нафталина в Берлин един ИЛ-76Т и го изпратихме в Хелзинки…
— Чакай малко. — Кофи се надигна от стола си. — Посланик Филминър получил ли е разрешение от правителството си да одобрява навлизане в Русия?
— Не. Боб се е свързал с министъра на отбраната.
— Нисканен ли? — възкликна Кофи. — Казвах ти аз, че тази сутрин ще бъде лудница! Та финландците затова го държат все още. Защото наистина плаши Москва. Но той не може лично да разреши такова нещо. Трябва съгласието на президента Ярва и министър-председателя Лумирай.
— На нас ни трябваше само разрешението на Нисканен самолетът да кацне у тях. Когато излети, той, ти или посланикът ще разговаря с президента и министър-председателя.
Кофи поклати глава:
— Майк, ти стъпваш върху хлъзгава почва. И най-малкото нещо може да докара цяло земетресение.
На вратата се почука и влезе Даръл Маккаски.
— Прекъсвам ли нещо? — попита той.
— Да — отвърна Кофи. — Но няма да пречиш.
— Чух за агента в Токио — каза Роджърс. — Съжалявам.
Ниският експерт по управление на кризисни ситуации и връзки с ФБР оправи рано посивялата си коса и подаде на Роджърс папката с документи.