Онова, което видя върху една от снимките, можеше да бъде отнесено към малката статия, публикувана в днешния вестник. Снимката показваше навита на рула насмолена мушама, която се товари в един от служебните асансьори на Ермитажа. Снимките от следващите дни показваха и големи сандъци с произведения на изкуството, които също се товареха там.
Подобно нещо не би предизвикало никакви съмнения. В музея се извършваха строителни работи за модернизиране и разширение във връзка с тристагодишнината на града, която щеше да се празнува през 2003 година. Освен това музеят се намираше на брега на Нева. Много вероятно бе насмолената мушама да бъде използвана за покриване и предпазване на стените и предметите от влагата.
Но Леонид му бе изпратил по факса два листа с рисунки и в съответствие с думите на „Капитан Легенд“ на първата страница супергероят бил се вмъкнал в света на Хермес. Това означаваше, че Леонид е бил в Ермитажа — една седмица след като бе направил снимките. Той докладваше, че никъде по трите етажа на трите сгради не се извършват строителни работи, за които да се използва насмолена мушама. Що се отнася до сандъците с произведения на изкуството, никъде няма, нито пък са обявени за близко бъдеще нови изложби. Още повече че голяма част от залите са затворени за реконструкция и за подобно нещо няма и място. На Фийлдс-Хътън щеше да му се наложи да накара МИ-6 да провери дали някой музей или частен колекционер не е изпращал напоследък нещо на Ермитажа, въпреки че се съмняваше да открият нещо.
Освен това имаше описани и часовете, когато работниците са товарели рулата с насмолена мушама. Според рисунките и текста на Леон мъжете — „робите от света на Хера“, които носели оръжия и храна в тайната си база — са слезли с асансьорите надолу още рано сутринта и не са излезли навън до вечерта. Той бил наблюдавал по-специално двама от тях, които ежедневно са били там и които щял да продължава да следи, ако МИ-6 смята, че това би имало смисъл. Въпреки че те биха могли да работят и по реставрацията, имаше вероятност да използват повода, за да прикрият някаква секретна дейност, която се извършва в подземията.
Всичко това имаше връзка и с инцидента, описан в днешния вестник и също докладван от Леонид на втората страница на факса. Вчера шестима музейни работници, които се прибирали от работа, били блъснати с микробуса си от Кировски проспект в река Нева, където потънали. Леонид отишъл на мястото на катастрофата и грубо нарисуваните скици на комикса за „Капитан Легенд“ разказваха доста повече от няколкото реда във вестника. Те показваха как героят спасява робите от някаква повредена ракета, попаднала в движещи се пясъци, на които пишеше „Зелен цвят“. Хлор.
Дали мъжете не са били отровени с газ? Дали камионът, който ги е блъснал от моста, не е бил просто прикритие на факта за убийството на тези хора?
Инцидентът може и да е бил случаен, но разузнавателната дейност не би могла да не вземе предвид всяка възможност. Събитията говореха, че в Санкт Петербург става нещо странно, и Фийлдс-Хътън искаше да открие какво е то.
Като изпрати по факса в Лондон рисунките на Леонид, Фийлдс-Хътън включи към тях и бележка, с която разпореждаше да му бъдат изпратени двадесет и седем лири. Това означаваше, че трябва да погледнат на седма страница на днешния брой на вестник „Ден“. Написа също, че отива в Санкт Петербург, за да се срещне с художника.
„Мисля, че в него има нещо — пишеше той. — Имам чувството, че ако авторът успее да направи връзката между плаващите пясъци и подземните мини от света на Хера, ще се получи една много интересна за нас историйка. Ще ви уведомя за мнението на Леонид.“
След като получи потвърждение от Лондон, Фийлдс-Хътън прибра камерата, малкото тоалетни принадлежности, уокмена, рисунките и играчките в един сак, сложи го на рамо и забърза към фоайето на хотела. После се качи на едно такси и се насочи на североизток. След три километра, на Петербургската гара, намираща се до станцията на метрото „Краснопрудна“, той си купи билет за петстотинкилометровия път до Санкт Петербург и се настани върху една от твърдите скамейки, за да изчака следващия влак, който щеше да го закара в древния град на брега на Финския залив.
3.
Събота, 12:20 часа следобед, Вашингтон
Невзрачната двуетажна сграда в близост до пистата за излитане на самолетите на морската авиация във военновъздушната база „Андрюс“ служеше за чакалня на екипажите за спешни полети във времето на студената война. В случай на ядрена атака тяхната работа щеше да бъде евакуацията на важните държавни служители от Вашингтон.