И тогава видя нещо, което предизвика усмивка на устните й: двама души излязоха от президентския дворец. Хората изглеждаха съмнителни, точно както онези, които бяха тръгнали с офицера преди малко…
35.
Вторник, 1:08 часа през нощта, Санкт Петербург
Когато извършваше редовни полети в космоса, генерал Сергей Орлов беше свикнал да регулира внимателно дневния си режим: кога ще яде, спи, работи, къпе и спортува. След като започна да обучава други, той продължи да го спазва, защото му служеше добре.
През двете години, откакто бе прикрепен към оперативния център обаче, режимът му се влоши, защото невинаги разполагаше с времето си. Вече не спортуваше толкова, колкото му се искаше и това го правеше нещастен. През последните няколко седмици, когато наближи пускането, той не беше спал достатъчно и това го дразнеше още повече.
Днес бе очаквал да остане до късно, за да помогне в изчистването на всички проблеми, които биха възникнали, въпреки че те бяха изненадващо малко. Бе подготвен дори ако е необходимо да проведе спешна контраразузнавателна операция, като използва хората на Рузки от поделението на спецназ, намиращо се в близост до Пушкино. За щастие на Рузки бяха съобщили, че агенти от контраразузнаването са открили и арестували сервитьора, работил с английския агент, и сега го карат в Петербург. Явно са го убедили да им помогне да заловят други шпиони — много по-ефективен начин, отколкото ударът, нанесен от Рузки на предишните двама. Орлов нито и за миг не беше повярвал във версията, че английският агент се е самоубил, и съжаляваше задето пропуснаха възможността да го поразпитат.
Разочарованието и адаптацията бяха част от всяка една работа и затова Орлов бе останал нащрек. Но той не обичаше да чака, особено пък когато липсваха части от мозайката. В космоса, когато бе имал проблеми, той си съставяше списък със задачите, които трябваше да реши, за да ги отстрани. Тук обаче не му оставаше нищо друго, освен да чака информация, като междувременно се занимава с нещо друго.
Съобщението от Валя Сапарова се получи в 1:09 часа сутринта — точно след като в Хелзинки бе настъпило полунощ. Понеже не бе пожелала да носи със себе си радиопредавател, тя се бе обадила направо от една телефонна кабина в Хелзинки до централата в Санкт Петербург. Там един от служителите на оперативния център бе прехвърлил разговора в разузнавателната база, където го бе получил някой от радиокабината.
Телефонните обаждания от агенти по незасекретени линии бяха под формата на съобщения за приятели, роднини или съседи. Ако агентът не започнеше разговора с искане да говори специално с дадено лице, в центъра знаеха, че съобщението не означава нищо. Понякога се прибягваше до този начин, за да се объркат преследвачи, които биха могли да се опитат да разберат за какво докладват агентите. Щом човекът кажеше нещо за времето, слушателят знаеше, че всъщност започва истинското съобщение.
Валя бе потърсила чичо Борис, кодовото название на полковник Рузки, и той бе уведомен от един от операторите на деветте компютъра, свързани с телефоните и радиовръзките. Полковникът грабна слушалките и се обади. Генерал Орлов взе допълнителните слушалки и ги притисна към ушите си, за да слуша, докато дигиталният магнетофон записваше разговора.
— Здравей, птиченце — каза Рузки. — Как си прекарвате с твоя принц? — Той не използваше имена, за да не може, ако някой подслушва, да идентифицира хората му.
— Много добре. Извинявай, че ти се обаждам толкова късно, но бях много заета. Времето не можеше да бъде по-хубаво за разглеждане на забележителностите.
— Ами добре — каза Рузки.
— Всъщност сега съм излязла да разходя кучето. Моят принц отиде до летището с двама приятели, но на мен не ми се ходеше. Реших, че е по-добре да отида с велосипеда към пристанището.
— Там ли си решила да се разхождаш? Красиво ли е?
— Много — каза Валя. — Гледах как двама души се готвят да се разхождат по залива.
Беше казала „по“ залива, а не „в“ него. Орлов веднага усети разликата. Това означаваше, че те ще пътуват по повърхността, а не с подводница.
— Тръгват по тъмно в морето?
— Да. Странно време за пътуване, но те са с много хубава лодка и сигурно знаят какво правят. Освен това, чичо, предполагам, че искат да видят изгрева от някое красиво място. Мъж и жена… Много е романтично, нали?