— Съгласен съм, въпреки че за него би било самоубийство да опитва въобще при стената от радари и друго противовъздушно оборудване, което имаме.
— При обикновени обстоятелства, да. Но след рязкото увеличаване на военновъздушния трафик през последните няколко дни, аз не бих се изненадал, ако самолетът просто се опита да се промъкне и да се изгуби във въздуха някъде над Русия.
— Ще го имам предвид — каза Орлов.
— Ами лодката? — попита Рузки. — Длъжни сме да уведомим флотата…
— Знам какво се изисква от нас — прекъсна го Орлов. — Но това е моя работа, полковник. Оставете ги да стъпят на сушата, наблюдавайте ги и ми кажете какво точно се опитват да правят.
Рузки стисна зъби:
— Слушам. — Той козирува унило.
— И, полковник…
— Да?
— Направете всичко възможно да не се случи нищо на екипажа. Постарайте се. Не искам да избиваме повече чужди агенти.
— Ще се постарая, господин генерал. — Рузки козирува отново и излезе от кабинета.
36.
Вторник, 12:26 часа през нощта, Хелзинки
Кварталът около южното пристанище на Хелзинки е известен не само заради оживения пазарен площад в близост до президентския дворец, но и заради разходките с корабчета до остров Суоменлина, които се предлагат по няколко пъти на ден. Разположен на входа на залива, този великолепен „Северен Гибралтар“ приютява летен театър, военен музей и величествен замък от осемнадесети век. Съседният остров Сюрасаари е свързан с мост с материка и там се намира олимпийският стадион, построен за игрите през 1952 година.
През нощта островите представляват тъмни силуети на фона на тъмното небе. Но дори и да се виждаха, Пеги Джеймс не би ги забелязала. Майор Ахо й бе дал автомобил и точни указания за маршрута. Петнадесет минути след като той бе тръгнал за летището с двамата души за прикритие, тя с редник Джордж тръгнаха към пристанището и яхтата, която щеше да ги отведе до базата Котка и миниподводницата. Тя нямаше нито време, нито интерес да разглежда околностите. В ума й имаше само едно: да стигне в Санкт Петербург. Най-важното беше да завърши работата, започната от Кейт Фийлдс-Хътън. Да намери и убие човека или хората, отговорни за неговата смърт, не беше най-важното, въпреки че ако й се отдадеше такава възможност, бе готова да я използва.
Яхтата бе една лъскава „Ларсон Кабрио 280“ и щом казаха паролата и получиха отговор, двамата се качиха на борда. След като настани внимателно раницата си на пода между краката си в рубката, Пеги седна до Джордж и яхтата се плъзна в нощта. Двамата прекараха всичките деветдесет минути от пътя в преглеждане на картите на Ермитажа и терена между точката на пристигане на брега и музея. Планът, който тя бе съставила с майор Ахо преди идването на Джордж, беше миниподводницата да ги остави в гумена надуваема лодка в близост до северния крайбрежен парк на няколко спирки с автобус от целта им. Тя предпочете този маскарад пред нощната операция. Освен всичко останало чуждите власти по-охотно вярваха на легендата, когато операцията се извършваше през деня, тъй като повечето разузнавачи не бяха чак толкова безумни, че да се опитват да действат така открито.
Миниподводницата бе скрита в хангар без прозорци в залива. Тя би предпочела да го прелетят и да скочат с парашути в морето в близост до зоната на проникване, но нощните скокове в леденостудената вода бяха твърде рисковани. Ако тя или редник Джордж паднеха далеч от лодката, биха могли да загинат от измръзване още преди да я достигнат. Освен това скокът би могъл да повреди финото оборудване, което носеше, а това не биваше да стане в никакъв случай.
След като им направиха снимки, агентите бяха приети от млад мъж, облечен в тъмносин пуловер и панталони. Той беше с квадратно лице и дълбока трапчинка на брадичката. Русата му коса бе подстригана почти напълно. От сянката се измъкна друг мъж. Той ги освети с фенерче и насочи към тях пистолет. Пеги засенчи с ръка очите си, докато първия от мъжете сравняваше снимките им с копията, които тя им беше изпратила по факса от президентския палат.
— Ние сме — каза Пеги. — Кой друг би могъл да изглежда толкова ужасно.
Мъжът подаде снимките и факса на другия, който наведе светлината, за да ги разгледа. Сега Пеги можеше да види лицето му — гладко и почти съвсем квадратно. Той кимна.
— Аз съм капитан Райдмън. А това е Хелсман Осипов. Последвайте ме. След малко тръгваме.