Той се обърна и поведе Пеги и редник Джордж по пътеката, която заобикаляше хангара. Другият мъж ги следваше отзад.
Минаха покрай няколко нови лъскави патрулни катера, които се полюляваха леко върху водата, и спряха до ъгъла на хангара. Там, поклащайки се леко до къс алуминиев мостик, се намираше тъмносивата миниподводница. Люкът й беше отворен, макар че вътре не бе осветено. По пътя към Финландия Пеги бе прочела, че миниподводниците се изкарват на брега на всеки шест месеца за ремонт и поддръжка. Окачват ги на въжета, а после буквално ги „чупят“ като яйце, като отделят двигателния сектор от пътническия. Дълга само петнадесет метра, подводницата можеше да превозва четирима пътници с максимална скорост от девет възела. Пътуването до Санкт Петербург щеше да продължи до 14:00 часа местно време, което включваше и излизане на повърхността след шест часа, за да може за около половин час двигателите да презаредят акумулаторите и да се напълни помещението с чист въздух.
Тя не страдаше от клаустрофобия. Но когато погледна в това, което приличаше на голям термос с капачка встрани, й стана ясно, че им предстоят десет не особено приятни часа. Пеги видя трите тесни седалки и малкото място, на което човек едва ли би могъл да застане прав. Зачуди се къде ли ще седне капитанът.
Осипов скочи от мостика в тъмнината и щракна някакъв ключ. Слабото осветление на „мародерчето“ се запали и рулевият зае мястото си пред контролното табло — къса колонка с ръчка за маневриране и бутони за автопилот и за поддържане на дълбочината и азимута. До него имаше помпа за изчистване на малката кабина от кондензатната влага и кормило за отваряне на люка. След като Осипов провери уредите, двигателя и въздушните помпи, Райдмън каза на Джордж да влезе.
— Приличам на маймунски възел — каза той, когато се вмъкна на седалката, опита да изправи гърдите си и се изви вдясно с една ръка под себе си, за да може да се задържи на място.
— А, значи си плавал. — Гласът на Осипов беше носов, но странно мелодичен.
— У дома. — Джордж подаде ръка на Пеги, за да й помогне да се настани. — Един път спечелих състезание за най-бързо връзване на възел в края на въже. — Той погледна Пеги, когато и тя се вмъкна на мястото си. — Маймунският възел е декоративен начин на завързване в края на въжето.
— Прави се обикновено около товара, а не на самото въже. — Тя погледна лицето на Джордж в полумрака на каютата. — Имаш лошия навик да ме подценяваш, редник. Така ли се отнасяш към всички жени?
Джордж се облегна назад. Той повдигна рамене като че ли да се освободи от някакъв товар.
— Малко сте докачлива, госпожице Джеймс. Аз всъщност отговарях на въпроса на капитана.
Райдмън се обади нетърпеливо:
— Позволете ми да ви напомня, че сме малко притеснени. Обикновено с мен пътува електротехник, който отговаря за наблюдението на двигателя и останалата част от електроинсталацията. Но за него нямаше място. Така че бих бил доволен, ако не отвличате вниманието ми.
— Извинете, сър — каза Джордж.
Вместо да слезе долу, капитанът остана върху кръглата платформа под люка и го затвори отвътре. Когато Осипов му каза, че сигналът „затворено“ — червена лампичка близо до контролното табло за автопилота — се е включил, Райдмън провери перископа, като бавно го завъртя на 360 градуса.
След това капитан Райдмън се обърна към пасажерите:
— В началото на пътуването ще плаваме с осем възела по повърхността. Това ще трае два часа. Когато приближим остров Мощний, който е руски, ще се потопим. Разговорите ще се водят шепнешком. Руснаците имат подвижни пасивни сонари там, както и по бреговата си линия. И понеже те не излъчват собствени сигнали като активните, но затова пък хващат всеки звук, ние не можем да знаем дали и кога ни слушат. Можем да се промъкнем незабелязано, но трябва да шумим колкото е възможно по-малко.
— А как ще разберете дали са ни забелязали? — попита Пеги.
— Тогава всички ще чуем експлозивите, пускани от бреговата им охрана. Ако се случи нещо такова, ще трябва да се потопим по-дълбоко и да избягаме.
— Колко често се случва това? — попита тя, като се ядосваше, че не знае подобен факт. Очакваше се разузнавачите да познават оборудването и целите си толкова добре, колкото познават своя собствен дом или автомобил. Но МИ-6 я включи в тази мисия толкова набързо, че нямаше време за друга подготовка, освен изчитането на документите по време на полета дотук. А в тях нямаше писано много за операциите на финландците в залива. Техните агенти обикновено отиваха в Русия с туристически групи.