— На десет пътувания се случва три пъти — отговори й Райдмън. — Въпреки че аз никога не съм прониквал толкова навътре в руски води. Очевидно този път ще бъде различно. Но ние няма да пътуваме напълно неприкрити. Майор Ахо изпраща хеликоптер, който ще пусне два звукоуловителя по пътя ни. Сигналите им ще бъдат наблюдавани в Хелзинки и всеки приближил се до тях руски плавателен съд ще бъде показан със светлинен сигнал върху картата на господин Осипов.
Осипов показа към кръглата компютърна карта с диаметър колкото малка чинийка, намираща се вдясно на контролната колона.
Когато приключи проверката на перископа, Райдмън се вмъкна на седалката си в предната част на рубката под люка. После се наведе към уредите, показващи работата на двигателя, и се обърна към Осипов:
— Готови сме.
Рулевият включи двигателя. Чу се съвсем тих звук и се усети лека вибрация. Щом тръгнаха, той угаси светлината и в помещението стана тъмно. Останаха да светят съвсем незабележимо само индикаторното табло и картата.
Пеги се извърна и загледа през малкото кръгло прозорче откъм нейната страна. Когато подводницата се запъти към изхода на хангара, се видяха само няколко малки мехурчета откъм двигателния винт. Тъмнината отвън я обгърна, а очите й се навлажниха.
„Ще трябва да преглътнеш сълзите — каза си тя. — И недоволството. И притеснението. И яда.“
Не беше само заради Кийт. Би могла да скърби за него и да продължи живота си. Трудно, но поне целенасочено. Но сега, когато него го нямаше наистина, тя осъзна, че няма и цел. Това беше нещо, което се бе насъбрало с годините. Изведнъж разбра, че е станала на тридесет и шест години, а начинът, по който бе живяла, не й бе дал възможности да се наслаждава на живота. Бе свидетел на упадъка на жизнеността и независимостта на страната си след управлението на Маргарет Тачър, на загубата на достойнство заради цинизма на монархията. И за какво бе всичко това? Всичките тези години на напрежение и саможертва? Загубата на любимия? Беше се движила напред заради желанието, заради отношенията, заради удоволствието и радостта, които изпитваше заедно с Кийт.
„А сега какво ми остава — запита се тя. — Щом Англия се е превърнала в сателит на Европейската общност? При това не един от уважаваните, понеже не желае да се подлага на германците, както го правят французите, не може да изобразява благоденствие и вяра, когато се сблъсква с промишлен колапс, както го правят испанците, нито да сменя правителства като италианците. Тогава за какво, по дяволите, съм живяла? И заради какво продължавам да живея?“
— Госпожице Джеймс?
Шепотът на редник Джордж като че ли идеше от друг свят. Той я върна обратно в миниподводницата.
— Да?
— Имаме цели десет часа на разположение, пък е твърде тъмно да изучаваме картите. Мога ли да ви досадя и да ви помоля да започнем нашия кратък курс по руски език?
Погледна към нетърпеливото младежко лице на Джордж. „Откъде ли идва неговият ентусиазъм?“ — зачуди се тя. Като успя за пръв път откакто се бяха запознали да му се усмихне, тя отговори:
— Не е досаждане. Хайде да започнем с някои основни въпроси.
— Какви?
Тя заговори бавно:
— Как, что и почему.
— Което означава?
Пеги се усмихна:
— Как, какво и може би най-важното — защо?
37.
Вторник, 2:30 часа сутринта, руско-украинската граница
Операция „Барбароса“ бе най-голямата военна офанзива в историята на войните. На 22 юни 1941 година германските войски нападнаха Русия, като нарушиха нацистко-руския мирен договор. Целта им бе да превземат Москва преди настъпването на зимата. Хитлер бе изпратил 3,2 милиона войници в 120 дивизии против 170-те съветски дивизии, разположени по 2300-километровата граница от Балтийско до Черно море.
Докато германските бронирани дивизии навлизаха в тила на руснаците с невероятна скорост, „Луфтвафе“ бомбардираше неопитните и зле обучени руски военни части. В резултат на тази „светкавична война“ балтийските републики бяха окупирани без съпротива. Щетите, нанесени от германците, бяха катастрофални. До ноември бяха разрушени жизненоважни селскостопански, промишлени, транспортни и комуникационни центрове. Над два милиона руски войници бяха пленени. Триста и петдесет хиляди руснаци бяха убити. Триста седемдесет и осем хиляди изчезнаха безследно. Един милион души бяха ранени. Само в Ленинград по време на вражеската блокада бяха убити 900 000 цивилни граждани. Чак през последните дни на декември изтощените, но упорити руснаци, подкрепени от ниските температури, които караха подметките на германските войници да се пукат, замразяваха оръжията им и разрушаваха бойния дух на войските, бяха в състояние да организират първата си успешна контраатака. В резултат на контраофанзивата си руснаците запазиха Москва от вражеското посегателство.