В края на краищата операция „Барбароса“ се оказа провал за германците. Но тя даде на Съветите един важен урок по отношение на войната: по-добре да се води нападателна, а не отбранителна война. През следващите четиридесет години те увеличаваха военната си мощ с почти фанатичната цел да могат да водят нападателна, а не отбранителна война. Или както генерал Косигин бе казал веднъж в реч пред войските си, „за да спечелим следващата световна война, ако тя избухне, не върху наша, а върху нечия чужда територия“. За тази цел бяха създадени части от командоси за първия ешелон тактически действия, предназначени да разрушат или пленят чуждите войски и оръжия и да придобият контрол над ключовите позиции. Това бяха части за изпълнение на непосредствените, на следващите и по-далечните задачи и по-нататъшното настъпление. В рамките на тези задачи често на отделни военни поделения се възлагаха важни операции за по един ден, чиято цел бе да бъдат изпълнени в определените рамки на времето без каквито и да било отклонения.
Независимо дали беше в Унгария през 1956 година, в Чехословакия през 1968, Афганистан през 1979 или Чечня през 1994, Москва се опираше на военната си мощ, а не на дипломацията за решаването на проблемите в задния си двор. Водещият принцип бе изненадата, неочакваността и внезапността. Обикновено този подход имаше успех. Понякога губеше, но министър Догин знаеше, че нагласата на командния състав за такива действия си оставаше постоянна. Също така знаеше, че много руски командири се надяваха на възможността да могат да се реабилитират след деветте кървави години в Афганистан и бавното, скъпоструващо потушаване на бунтовете в Чечня.
Беше дошло време да им се даде тази възможност. Много от хората му бяха насочени към руската граница с Украйна, където, за разлика от Афганистан и Чечня те нямаше да се бият срещу въстанически армии и партизани. Тази война щеше да бъде различна.
В 12:30 часа през нощта местно време в Пшемисъл, Полша, на по-малко от петнадесет километра от украинската граница, в двуетажната сграда, където се помещаваха канцелариите на Полската комунистическа партия, експлодира мощна бомба. Двама от редакторите на полуседмичния вестник „Гражданин“ бяха разкъсани от взрива и кръвта им изпръска околните дървета и останалите здрави стени. По горящите столове и разбитите бюра и шкафове се пръсна плът, кръв и мастило. Само след минути симпатизантите на комунистите бяха вече на улицата, протестираха и атакуваха пощата и полицейското управление. Местният склад за оръжия бе вдигнат във въздуха с коктейли „Молотов“ и при експлозията бе убит един войник. В 12:46 часа местният кмет се обади по телефона във Варшава и поиска военна помощ, за да потуши надигащия се бунт. Обаждането беше засечено и преведено веднага от военната разузнавателна служба в Киев и изпратено на президента Вешник.
Точно в 2:49 часа през нощта президентът Вешник се обади на генерал Косигин, за да поиска помощ за ограничаването на започналата „ситуация“ в близост до границата между Полша и Украйна. В 2:50 през нощта 150 хиляди руски войници навлязоха в Украйна по линията от древния град Новгород на север до административния център Ворошиловград на юг. Мотопехотни роти, танкови дивизии, артилерийски батальони и въздушни ескадрили се насочиха със страховита сила, без следа от безредието или нерешителността, които бяха белязали нападението в Чечня или пък отстъплението от Афганистан.
В Москва точно в 2:50:30 часа през нощта в Кремъл се получи спешно обаждане от Киев от президента Вешник за искане на помощ за украинските сили, с цел да се опази почти четиристотин и петдесет километровата граница, която делеше Украйна от Полша.
Руският президент Кирил Жанин бе събуден с тази новина и бе напълно изненадан от искането. Но още преди да стигне до кабинета си в Кремъл, Жанин бе свързан по телефона в колата си, за да получи друго съобщение от украинския президент. Този път му прочетоха телефонограмата, която го изненада даже повече от първата:
Благодаря ви за незабавните действия. Навременното пристигане на войските на генерал Косигин не само ще предпази населението от паника, но и ще засили традиционните връзки между Украйна и Русия. Разпоредих на посланик Розевна да информира Обединените нации и генералния секретар Брофи, че навлизането им е в резултат на изрична покана и планиране.