За него сънят никога не бе представлявал бягство от ежедневните проблеми, но когато най-после успя да затвори очи в 1:45 часа през нощта, той се почувства добре, защото можеше за малко да се откъсне от тревогите на деня. Бе събуден в 2:51, когато секретарката Нина му звънна, за да каже, че го търсят от Министерството на отбраната. Когато Орлов се обади, ръководителят по комуникациите генерал Давид Ергашов го информира за войските, навлизащи в Украйна, и поиска помощта на новия оперативен център за наблюдение на размяната на съобщения в Европа по този повод. Изненадан от новината и чудейки се дали това не е само поредното висше изпитание за възможностите на центъра (иначе защо нямаше да го предупредят?), Орлов предаде заповедта на офицера по радиовръзките Юрий Марев.
Чрез оптическите кабелни връзки със сателитните приемателни станции извън Санкт Петербург и чрез собствените си специални линии в градската телефонна централа оперативният център беше проектиран да наблюдава всички електронни връзки между областта и Министерството на отбраната. Той можеше да следи и всички видове комуникации във и извън кабинетите на началник-щаба на артилерията, на военновъздушните сили и на флотата. Работата на центъра беше да предотврати подслушването на тези линии. Но също можеше да бъде използван и като заглушител за разменяната информация между чужди държавни институции.
Или просто като център за подслушването им.
Преди да прекъсне разговора си с Марев, Орлов му разпореди да записва данните, идващи в Министерството на отбраната от генерал Косигин и от канцелариите на началник-щабовете. Отговорът на Марев обаче го завари неподготвен:
— Ние вече го правим. Полковник Рузки ни заповяда да следим придвижването на войските.
— Къде отива тази информация? — попита Орлов.
— В централния компютър.
— Много добре. — Орлов бързо се съвзе от изненадата. — Погрижете се тази информация да идва директно и на екрана на моя компютър.
— Слушам — отговори Марев.
Орлов пусна монитора си и зачака. „Проклетият му Рузки!“ — помисли си той. Дали това не беше отмъщение за по-раншния скандал или полковникът беше забъркан в нещо… Може би заедно с покровителя си Догин… Но сега не можеше да направи нищо по този въпрос. Когато информацията се записваше в централния компютър и можеше да бъде разпространена по вътрешен път между останалите разузнавателни агенции, Рузки не беше длъжен да докладва на генерала… Даже и при събитие от тази величина.
Докато чакаше, Орлов се опита да се ориентира в ситуацията, започнала с изненадващото искане на Украйна. Като много други висши държавни служители и той бе разбрал, че различните маневри, които се провеждаха, бяха начинът на президента Жанин да покаже пред света, че не е изоставил военните за сметка на прозападния бизнес. Но сега ставаше ясно, че навлизането в бившата република е било планирано и това е причината толкова много войски да са били съсредоточени до границата или на път към нея. Но планирано от кого? Догин? И защо? Това не беше нито преврат, нито война.
Първите данни започнаха да се появяват. Руската пехота се подготвяше за съединяване с украинските сили в Краков и Ворошиловград, но това не бяха съвместни маневри. Благодарственото обаждане на президента Вешник го потвърждаваше ясно.
Не по-малко изненадващо беше неочакваното мълчание на Кремъл. Осемнадесет минути след пресичането на границата от войските Жанин още не беше направил публична декларация за събитието. До този момент във всяко посолство на западна държава в Москва вече трябва да пишеха и да изпращаха дипломатически ноти, изразяващи безпокойството им.
Марев и малкият му екип продължаваха да обработват идващата информация. Броят на хората и машините, участващи в операцията, бе впечатляващ. Но още по-учудващи бяха някои данни за разположението. На запад от Новгород, близо до украинския административен център Чернигов, генерал-лейтенант Андрашов бе опънал десеткилометрова линия от артилерийски батальони с триъгълен тил от гаубици М-1973 и М-1974, разположени на дължина от две хиляди метра с един километър разстояние между двете линии. Следваше празна ивица от две хиляди метра и нови две линии артилерия. А на около километър зад празната ивица също имаше разположена артилерия на две хиляди метра в ширина. Оръдията бяха насочени към беларуската граница и се намираха на достатъчно близко разстояние от нея, за да могат да я достигнат с директен огън.