Това не бяха маневри. Това беше подготовка за война. Но ако бе наистина така, доколко Рузки, а по стечение на обстоятелствата и самият той бяха забъркани в тази работа?
Орлов помоли Нина да го свърже по телефона с началника по охраната и осигуряване на безопасността на министерството Ролан Микоян. Орлов познаваше ерудирания Микоян от времето на космодрума, когато азербайджанецът, който бе защитил докторат по политически науки, бе преведен от ГРУ13 да оглави отдела по сигурността на космическия център. През изминалата година двамата се бяха срещали на няколко пъти, за да уточнят пътищата за размяна на разузнавателна информация и да предотвратят дублирането на сили и средства. Орлов бе установил, че макар през изминалите години любовта на Микоян към Русия да не беше се променила, издигането в службата го бе направило циничен. Вероятно това се дължеше на късно разцъфналата обич към родната република.
Нина намери Микоян в дома му, въпреки че той всъщност не спеше.
— Сергей, тъкмо се канех да те потърся.
— Знаеш ли за Украйна? — попита Орлов.
— Нали ръководим разузнаването? Ние знаем всичко, което става по света.
— Но не си знаел за това, нали? — настоя Орлов.
— Изглежда е имало някакъв информационен пропуск по отношение на този район — отговори Микоян. — Черна дупка, явно запълнена от някои военни.
— А знаеш ли, че имаме сто и петдесет гаубици, насочени към Минск?
— Директорът от нощната смяна току-що ме информира за това. Един изтребител от самолетоносача „Муромец“, намиращ се до Одеса, е летял покрай молдавската граница и много е внимавал да не прелети над тях.
— Значи все пак знаеш за това по-отдавна от мен. И какво мислиш по този въпрос?
— Че някой от много високо място е измайсторил съвсем секретна операция. Но ти недей да се обиждаш, че не си бил осведомен, Сергей. Много хора са изненадани. Включително като че ли и новият ни президент.
— Някой говорил ли е с него?
— Той сега се е затворил с най-близките си съветници. С изключение на министър Догин — отговори Микоян.
— А той къде е?
— Болен. В дачата си на хълмовете в Подмосковието.
— Но аз разговарях с него само преди няколко часа — каза недоволно Орлов. — Нищо му нямаше.
— Сигурен съм. Което би трябвало да ти подскаже нещичко за инициатора на цялата тази работа.
В слушалката на телефона се чу тихо бипване.
— Извини ме — каза Орлов на Микоян.
— Чакай! Трябва да отивам в министерството, но преди това щях да ти се обадя, защото има нещо, по което трябва добре да си помислиш. Догин финансира твоя център от страна на Кремъл и вие стартирахте работа малко преди нашествието. Ако министърът използва оперативния център за свои цели и загуби, ти може да бъдеш жертван. За престъпление срещу държавата, за подпомагане на враждебни сили…
— Тъкмо и аз си мислех за подобно нещо. Благодаря ти, Ролан. Ще поговорим по-късно.
Когато Микоян затвори, Нина каза на Орлов, че по телефона го търси Силаш. Генералът натисна бутона за вътрешна връзка.
— Да, Аркадий?
— Генерале, противовъздушната отбрана на остров Колгуев докладва, че самолетът Ил-76Т е пресякъл Финландия към Баренцово море и сега се насочва на изток.
— Имат ли представа накъде отива?
— Никаква.
— Някакво предположение поне?
— Просто на изток. Самолетът се насочва право на изток. Но те казаха, че това може и да е транспортен самолет. Ние използваме 76Т за пренасяне на товари от Германия, Франция и Скандинавия.
— А опитали ли са се от военновъздушната отбрана да го идентифицират?
— Да. Сигналът, който се връща, е точно какъвто трябва.
Това не значи нищо, помисли Орлов. Топлоотразителните разпознаватели, които се монтираха в носовата част на самолетите, не бяха трудни за възпроизвеждане. Освен това можеше да бъдат купени на черно или дори откраднати.