— Или да ги спаси — натърти генерал Орлов. — За да се води война, също са нужни пари.
— Но няма ли да постъпиш глупаво, като го подценяваш? — попита Никита. — Чувал съм, че той е стар боец… Още от дете…
— И в много отношения си е останал дете — каза строго генерал Орлов. — Ти разпредели хората си за денонощна охрана във влака, така че никой от вагоните да не може да бъде приближен. И не допускай никого, без аз да съм разрешил.
— Слушам — изпъна се Никита. — Кога ще те чуя отново?
— Когато разбера повече за парите или за самолета Ил-76Т, ще ти се обадя. Ники, имам чувството, че ти си по-близо до фронта, отколкото си мислиш. Бъди внимателен.
— Ще внимавам.
Лейтенантът натисна бутона в лявата страна на слушалката и прекъсна връзката. Накара Фьодоров да почисти снега от чинията за връзка и отново се обърна към картата на екрана на компютъра. Очите му огледаха пътя върху картата от Иполитовка през Сибирчево и Мучная на север. После погледна часовника си.
— Ефрейтор Фьодоров. След около половин час трябва да пристигнем на спирка Озерная. Кажи на машиниста да спре там.
— Слушам. — Фьодоров отиде до стената на вагона, за да използва интеркома, който ги свързваше с локомотива.
Никита щеше да се погрижи влакът да бъде добре охраняван. Това беше заради бъдещето на Русия и никой, нито дори баща му — генерала, нямаше да може го спре.
41.
Понеделник, 7:10 часа вечерта, Вашингтон
— Получих го!
Худ дремеше върху канапето си, щастлив, че е предал някои от рутинните си задължение на Кърт Хардауей и нощната смяна, когато Лоуъл Кофи влетя през отворената врата на кабинета му, целият цъфнал.
— Подписано, подпечатано и, та-та — изпратено!
Худ седна и се усмихна:
— КРК са одобрили?
— Одобриха, макар че заслугата не е моя. Самите руснаци ни помогнаха, като изпратиха сто хиляди войници в Украйна.
— Ясно. Каза ли на Майк?
— Току-що. Сега ще дойде и той.
Худ разгледа документа с подписа на сенатор Фокс в горния десен ъгъл, където всеки чиновник би погледнал веднага. Радваше се да го види там. Докато лежеше, той самият вече беше решил окончателно да подкрепи Майк Роджърс за мисията на „Защитник“. Беше преценил, че шансовете са на тяхна страна, но подкрепата и от страна на държавния орган идваше тъкмо навреме.
Когато Лоуъл излезе, за да информира Марта Макол, Худ седна пак на канапето и изпрати по електронната поща документа на Хардауей, а после разтри очите си и си напомни защо наистина искаше да ръководи оперативния център.
Худ и всички останали, включително президента, с когото често не беше съгласен, правеха всичко само и единствено защото за тях не беше достатъчно само уважението към знамето и герба. Те чувстваха необходимост да им отдадат живота и душата си. На бюрото му стоеше метална пластинка с писана някога от Томас Джеферсън мисъл, която му бе подарил Роджърс. Думите бяха: „За да бъде винаги свежо, дървото на свободата от време на време трябва да бъде поливано с кръвта на патриоти и тирани“. Още от времето, когато учеше в колежа, той бе желал да бъде част от тази процедура.
„От тази свещена процедура“ — поправи се сам.
После дойдоха Боб Хърбърт и Роджърс и след като разтърсиха ръцете си, тримата мъже се прегърнаха.
— Благодаря, Пол — каза Роджърс. — Чарли може да го направи.
Худ не каза нищо, но знаеше, че и двамата мислят за същото: сега, когато получиха онова, което бяха искали, те се молеха да са постъпили наистина правилно.
Худ се стовари на стола зад бюрото си:
— Значи сега имат разрешение да навлязат — каза той. — А как ще ги измъкнем оттам?
— Както КРК разреши, така и моите приятели от Пентагона ни дадоха едно „Москито“.
— Това пък какво е?
— Строго секретна летателна машина, разновидност на „Стелт“. Пентагонът още не е приключил с тестовете му, но го изпратиха в Сеул, защото мислеха, че може да ни бъде полезен за работата по време на кризата в района. Но това е и единственият начин, по който можем да влезем и да излезем от Русия, без да бъдем видени, чути или подушени. Така че нямаме друг избор.
— Чарли познава ли го? — попита Худ.
— Той е като дете, когато получи нова играчка — засмя се Роджърс. — Дай му някоя голяма и съвсем нова машинария, и той вече е щастлив.
— И как се разполага това във времето?